ЙОРДАН ПАРУШЕВ, ЖИВОПИС-КОЛАЖ, 15.02.-04.03.2022

В галерия Арте в София е открита изложба живопис – колаж на ЙОРДАН ПАРУШЕВ /1958 – 2011/ под наслов „Пренасяме живота”, 15 февруари – 4 март 2022

Онлайн откриване - разговор с проф. Станислав Памукчиев и Деян Парушев.

За пръв път посрещаме Йордан Парушев в Арте – една закъсняла, но великолепна среща. Закъсняла, защото не успяхме приживе на художника да я осъществим. Великолепна, защото показваме повече от 20 емблематични за автора колажи – техника, запазена марка за Парушев; живописване с хартия – прецизно, деликатно, поетично. Да, поетично, като заглавието на изложбата – цитат от знакова негова картина. „Пренасяме живота“, така както Парушев пренася духовната памет в своите произведения, така както съдбовно се случи тази изложба, така както духът и творческата сила на изящния и силно индивидуален художник пренасяме в камерното пространство на Арте.

Благодарим на Фондация Йордан Парушев и най-вече на Деян Парушев за любовта, с която осъществи изложбата на своя баща. Благодарим за съдействието и на проф. Станислав Памукчиев, който освен преподавател на Йордан е и близък приятел на семейството. Ето какво споделя професорът: „През годините Йордан следваше своя порив за автентичност, като премина през редица етапи. С много работа, съвестно и последователно осмисли и преорганизира своите натрупвания, опита на традицията, уроците на модерността, намери ценностни ориентири и ги изрази с чистотата на индивидуализиран пластичен език. Йордан Парушев отвоюва свое място в съвременното българско изкуство със съсредоточено следване и извеждане на артистична позиция, дълбоко мотивирана от пространството, вътрешно – интимно преживяване на живописта, на нейната скрита мистична вибрация. Изкушен, вътрешно обвързан, наслаждаващ се на чистото звучене на пластическата материя, Йордан превърна това свое пристрастие в траен артистичен белег, определил качествените характеристики на неговото изкуство. Независимо от промените, съмненията, експериментите в посока на неконвенционално изразяване, той доразви и защити пластическото усещане, изчисти, категоризира елементите на своята артистична лексика, осмисли тяхната семантична, идиоматична стойност. Качествен поврат в неговото съзряване като художник е откриването на изключителните възможности на хартията като материал, на колажа като начин на изразяване. Йордан разкри неподозирано богатство от интонации, със сложно тонално, колоритно и структурно трептене в един широк и овладян регистър от пластически отношения. Всъщност той живописва с цветни хартии, като запазва и разкрива автономната характеристика на материала. Многопластовото наслагване, богатото нюансиране на прозрачни, полупрозрачни и плътни слоеве, слоеве, сложното трептене на деликатни цветни хармонии и тънко степенувани тоналности и фактури, определят един високо естетизиран артистичен израз. Чистотата, изтънчената сетивност на повърхнини и материи, чувствителното трептение на структури и фактури, деликатните цветни отношения постигат завършеността на художествен синтез, значимостта на пластически идиом с трайни и богати внушения. Външно сдържани, отдалечени и притихнали, вътрешно наситени, картините на Йордан извеждат своята естетическа стойност в етичен коректив, своята пластическа вибрация – в емоционално и духовно движение.“ / Станислав Памукчиев, 2008/