ИНСТАЛАЦИЯ ОТ АРХИВНИ КУКЛИ И ФОТОГРАФИИ В КУКЛЕН ТЕАТЪР СЛИВЕН

На 30 април, в онлайн каналите на Кукления театър - Сливен, ще бъдат представени резултатите от проект „Портманто“, който Борис Далчев /сценограф и визуален артист/ и Теодора Тодорова /фотограф/, реализират в партньорство с театъра. Той ще има и своето публично представяне на живо на 23 април /петък/ от 17:30 часа при спазване на всички противоепидемични мерки. Проектът е част от целогодишната инициатива за честване на 60-годишния юбилей на театъра.

„Портманто“ е проект за реформиране и трансформиране на пространството във фоайето на Държавен куклен театър – Сливен. Името на проекта „Портманто“ първоначално е означавало „куфар“ (нещо, с което си пренасяш палтото, външната дреха). Първото място, през което минаваме, когато влезем в едно обитаемо пространство, е т.нар. преддверие, където срещаме обекта „портманто“. Там се „откъсваме“ от външния свят, оставяйки дрехите и багажа си. Преддверието може да се оприличи на „преходна зона“, в която освен физическото разделяне със света на „улицата” като затворим входната врата, преносно се намираме в нашия личен свят. За да се обособи по-ясно тази преходна зона, тя има отличителни знаци – например, портмантото, което служи освен функционално, но и като обект, овеществяващ със своя образ и смисъл. Тази „преходна зона“, която по своята същност представлява фоайето, е много важна, особено в театъра, като място с културна и социална принадлежност.

Една от основните цели на проекта е зрителят да може да се разграничи от ежедневието още от момента, в който стъпи в сградата на театъра. Комуникативността на фоайето в Куклен театър Сливен е развита чрез интерактивно пространство, даващо възможност на всеки гост на театъра да се запознае с актуалния репертоар, а също така и с неговата история чрез архивни материали – кукли, декори и фотографии.

Както вече споменахме по-горе, в основата на дефиницията на „портманто“ стои куфарът като функционален обект. Той се отличава в историята на кукления театър като принцип на лесно преносим театър, но и напомня за образа на „магическата кутия“. В проекта „Портманто“ куфарът е ключов, интерпретиран в артистична инсталация като съчетава двете си качества – на образ и функция. Различни по размер отворени куфари са трансформирани така, че ще могат да бъдат ползвани като маса, секция, но също така и „магическа кутия“, от която се подава кукла, декор, снимки или рекламни материали.

В този нов облик на фоайето на Куклен театър Сливен своя нов живот в постоянната експозиция на архивни материали намират кукли от емблематични спектакли като „Къде отиваш, конче?“ от Рада Москова (сезон 1981/1982) – режисьор Лидия Александрова, сценограф Анна Пулиева; „Златка, златното момиче“ от Йордан Тодоров (сезон 1977/1978) – режисьор Злати Златев, сценограф арх. Иван Цонев; „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков (сезон 1979/1980) – режисьор Лидия Александрова, сценограф арх. Иван Цонев; „Малката фея“ от В. Рабадан (сезон 1985/1986) – режисьор Славчо Маленов, сценограф Силва Бъчварова, „Хамлет“ от Уилям Шекспир (сезон 1997/1998) – режисьор Съби Събев, сценограф Емелияна Тотева и други. Различните архивни фотографии пък са подбрани от множеството запазени диапозитиви, които са в процес на дигитализиране.

Проектът е дело на творческата колаборация на двамата визуални артисти Борис Далчев и Теодора Тодорова. Борис Далчев е сценограф и визуален артист, а към настоящия момент и докторант към Национална художествена академия, специалност „Сценография“. В последните няколко години има реализирани множество проекти като сценограф и костюмограф с едни от най-големите имена в българския театър като Катя Петрова („Емигрантски рай“, „Оптически илюзии.Цирк“, „Роня, дъщерята на разбойника“), Маргарита Младенова („Идиот“, „Луда трева“), Иван Добчев („Бесове“ и „) и други, както и две самостоятелни изложби: Site-specific изложба „Неочевидно” на „СЪПРОМАТ” (колектив Михаела Добрева и Борис Далчев) в галерията „Уинарт” на НБУ, куратор Росена Иванова, през април 2019 и „Стая в джоб” самостоятелна изложба – рисунки в галерия „Spazio”, през ноември 2019. Теодора Тодорова е завършила специалност „Фотография“ в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ през 2020 година. Дипломната ѝ фотографска изложба е на тема „Художествена инерция на реалността“ . През 2019 г. е фотограф на проекта „Конгломерат“ – българското представяне на Световното сценографско квадриенале в Прага, Чехия, организирано от Съюза на българските художници. От 2020 година е асистент в специалност „Фотография“ в НАТФИЗ.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Веднага след представянето на проект „Портманто“ ще се играе спектакълът „Кралят Елен“, реж. Бисерка Колевска. За ролите си в него номиниран в категория „Постижение в кукленото изкуство“ за ИКАР 2021 е номиниран актьорът Любомир Желев.