ИВЕТ ЛАЗАРОВА - ТОРОСЯН: РАЗЛИЧЕН НЕ ОЗНАЧАВА ГРОЗЕН, А НЯКОЙ КОГОТО ДА ОПОЗНАЕШ И ОТКРИЕШ БОГАТСТВОТО НА ДУШАТА МУ

...
25.09.2019 / 15:29

На сцената на Държавния куклен театър в Сливен се състоя премиерата на най-новото представление от афиша на театъра – „ГРОЗНОТО ПАТЕ“. Драматизацията по едноименната приказка на Ханс Кристиян Андерсен е на Здрава Каменова, режисьор на спектакъла е Ивет Лазарова-Торосян, сценографията е дело на Наталия Гочева, музиката на Мишо Шишков-син. Участват актьорите Силвана Петрова, Христо П. Иванов и Цветелина Николова.

Ето какво сподели за читателите на Аве- Сливен режисьорката на спектакъла Ивет Лазарова – Торосян, актриса от Столичния куклен театър:

 

Отново си в нашия град, с нова работа, с нова вдъхновение на сцената на ДКТ – Сливен?

 

Писано ми е през две години да гостувам във вашия театър, който според мен е един от малкото театри, които дават възможност, шанс на младите творци, да се докоснат до изкуството, да се впуснат в различни проекти, да се сблъскат с различни театрални жанрове. Това е много ценно, защото искаме да имаме бъдеще във всяка една сфера, а пък ни е страх да дадем шанс на младия човек. Явно тук се чувствам много добре. Това е мое трето представление като режисьор в Кукления театър в Сливен. Сливенската публика е много благодатна, тя има тази култура, знае, очаква новите представления. Трябва повече млади творци да покоряват тази публика, защото тя има нужда от любов.

 

Защо „Грозното пате“?

 

„Грозното пате” е една приказка-приключение за хората, които мислят, че няма да им се сбъднат мечтите и които няма да пораснат. Всеки малък и голям зрител ще вземе своята глътка от магията как се сбъдват мечтите, какво е предизвикателството да пораснеш. От това, какво е предизвикателството да намериш своята половинка.

Различен не означава грозен, а някой когото да опознаеш и откриеш богатството на душата му! Това е посланието на представлението, което творческият екип си поставя за цел максимално ясно, но много деликатно и с изразни средства достъпни дори за най-малките, да предаде на зрителите.

 

Грозното пате е един много мой личен проект. Започна още през 2004 година. Имах много здравословни проблеми, семейни проблеми. И един ден казах на Здрава, Здрава Каменова, драматурга, че трябва да направи нещо да изляза от тази дупка, иначе губя себе си. Представлението беше замислено като моноспектакъл. Стигнах до предпремиера, но не усещах, че този спектакъл трябва да бъде изигран от един актьор. Чувствах се много самотна на сцената. Сега и хората, които ще гледат Грозното патенце, ще разберат, че трябва да имаш партньор, с когото да споделиш емоцията, да я развиеш и да вдъхнеш повече надежда на публиката. И тогава се отказах да бъде моноспектакъл. Непрекъснато търсех хората с които да го направя. И съм много щастлива, че това патенце се роди и стана реалност, защото някак си една от мисиите ми вече е изпълнена.

 

С това представление искам да покажа няколко неща – първо да се огледаме около себе си и да видим колко различни сме помежду си и как трябва да бъдем толерантни точно към това различие, което всеки един от нас притежава, независимо дали е полово, расово… Да търсим добрите качества в човека, да се опитаме да се провокираме един друг да бъдем малко по-добри и толерантни. Другото, което е, да бъдем по-смели в желанията си в мечтите си. Да не се страхуваме да признаем, да споделим мечтата си, да се борим за мнението си и да отстояваме мнението и мечтите си. Всеки един от нас се притеснява да сподели, дори спираме да мечтаем в един момент от това да не сме смешни, да не би да сме малко по-различни и да ни отхвърли обществото. Това са основните неща, които искам да вдъхна с представлението си.

 

Кои са темите, които те хвърлят в творчески предизвикателства?

 

Темата за самотата. В постановките ми в Сливен, Стара Загора, София - във всяка от тях има герой, който е отблъснат, сам, неразбран, недооценен. И винаги има стремеж да бъде приет от обществото, неговите мечти да бъдат приети, той да отстоява позицията си, да отстоява себе си. Естествено, завършват всичките с добър край. Това не е само моя тема, а темата, която обхваща все повече млади хора. Благодарение на тази технология, която се развива напоследък, младият човек става все по-самотен.

 

Какъв е подходът ти в работата, когато не си в ролята на актриса, а на режисьор?

 

Когато работя представления от страната на режисьор, подходът ми е като на актриса. Трябва да ми бъде много ясно каква ми е задачата, много интересно и забавно да играя с куклите, които сценографите в моите представления правят, да ме провокира. Да имам през цялото време аз желание да се кача и да изиграя всяка една от ролите. И чак тогава решавам, че проектът е готов да се срещне със своите създатели актьори. Абсолютно ми е актьорски подходът. Леко егоистичен, но според мен така стават по-действени нещата и по-бързо актьорите го възприемат като свое дело. Аз мисля като тях, ние мислим по един и същи начин.

 

Какво си пожелаваш в личен план с постановката на „Грозното пате”?

 

Пожелавам си много, много дълъг театрален живот, с възможно най-различна публика. И да пътуваме на фестивали, защото това зарежда. Аз харесвам много два фестивала – единият е в Амстердам, Холандия, другият е във Франция. Те са наистина международни, един едномесечен празник в целия град. Дори в градинките и площадките между жилищните сгради, в заведенията се случват някакви театрални форми и жанрове. И хората имат възможност да се опознаят, събират се и обсъждат какво са гледали през деня. Има реален театрален живот.

 

А на фестивалите у нас получават ли се очаквани по принцип съизмервания кой докъде е?

 

За съжаление, сега почти няма съизмерване, което е доста фатално за кукления театър. Дори на международните фестивали, които се случват в Сливен, Стара Загора, Пловдив, Варна, колегите, които играят там, но нямат възможност да изгледат целия фестивал. Те отиват, играят и си тръгват. Не могат да видят дори работата на колегите си. Това е много тъжно. А и с липсата на този преглед на театрите от преди години, някак си не виждаш и не можеш да усетиш в каква посока се развиват търсенията. Маркетингова гледна точка може да се обменя. Как да провокира публиката, с какво да обгрижи малкия зрител, а и не само за него. Има много представления, които са за възрастни, който е страшно развит на световно ниво. Трябва да се възроди този контакт между театрите и трупите, за да има една обща пътека. Нещо като мисия, за да оцелее това изкуство, защото конкуренцията от телевизията е уникално голяма. Защото мисията на кукления театър е да направи човека по-добър. Малкият човек, който тепърва расте и се запознава с лошите неща, да внимава какво трябва да прави, трябва да се пази. Да се възпитава една естетика, една красота в детето. Да бъдат и по-смели, защото децата се припокриват с някой от героите.

Мисията на кукления театър за големите е да ни накара да се усмихнем в този забързан ден в който живеем. Много забравяме да се усмихваме. Една усмивка някак ти дава криле, ставаш по-спокоен. Поне за пет минути да си успял да станеш усмихнат.

 

Пожелавам на всички да бъдат добри, да им се случват хубави неща и да не забравяме, че да работиш, да се занимаваш с изкуство, е много трудно и хората, които го правят, имат нужда от подкрепа. Не само финансова, а с присъствие и много обич.

 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2019 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев