ТЕАТРАЛНА ПРЕМИЕРА: МЕЖДУ СЪНЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, С ХЛЯБ В ДЖОБА

„Хляб в джоба“ е новото представление на Сливенския драматичен театър. Пиесата на „новият Йонеско“ Матей Вишниек „Хляб в джоба“ се поставя за пръв път в България. Премиерата е на 27 и 28 януари в Камерна зала „Слави Шкаров“.

Българската театрална общественост слабо познава световно известният Вишниек. Единствено пиесата му „Работа за стар клоун“ е поставена на сцената на Народния театър от Ивайло Христов. Огнян Стамболиев превежда сборник с негови пиеси за камерна сцена – „Пътникът в дъжда“. Със своята стилистика, авторът се родее с Йонеско и Бекет. Неговите пиеси на абсурда – огледало на човешката душа, съдържат дълбок социален контекст. По времето на Чаушеску, авангардистътВишниек става политически емигрант във Франция.

Пиесата „Хляб в джоба“ разказваза двама мъже, които стоят надвесени над изоставен кладенец. В кладенеца е паднало куче. Мъжете обсъждат причините за това, но дали ще стигнат до спасението на един живот е загадката. С прийомите на игровия театър и със свежо чувство за хумор, в 56 минути и 30 секунди, на театралния тепих се води една фантазна „битка“, която се движи на ръба на реалното и сюрреалното, на границата на съня и действителността…

Театралният разказ започва с Глас, който любителите на театъра няма да сбъркат. Това е любимецът на публиката Атанас Атанасов, професорът от НАТФИЗ, актьорът носител на Чинтуловата награда за литература и изкуство. Той въвежда зрителя в поетиката на Вишниек със стихотворението „Ангел“ – „портал“ към необятната тема за Човека като паднал ангел.

Същият глас доведе на сливенската сцена екип от млади вдъхновени творци. Веселин Петров е асистент в класа на проф. Атанасов по актьорско майсторство в НАТФИЗ, а тримата актьори, участващи в представлението – негови абсолвенти четвъртокурсници: Кирил Недков, Боян Петров и Йордан Върбанов.

Само на 31 години, ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ е носител на „Аскеер“ за изгряваща звезда, за ролите си в спектакъла „Кралят Елен“ на Театър „Азарян“ в НДК. В театралната работилница „Сфумато“ участва в три представления, две от тях печелят Малкия сезон.Веселин Петров е запален привърженик на ИмПро театъра.Завършил и куклено, и актьорско майсторство, асистентът на проф. Атанасов сега специализира режисура при проф. Пламен Марков.„Хляб в джоба“ е режисьорският дебют на Веселин Петров на професионална сцена.

В ролята на Човека с бастунчето публиката ще види роденият в Сливен Кирил Недков, възпитаник на Езиковата гимназия „Захари Стоянов“ и неговият колега от НАТФИЗ Йордан Върбанов. Човекът с шапката е 22-годишният Боян Петров. Сценограф на представлението е Михаела Добрева, музиката е на Георги Атанасов.

Какво привлича младият театрал Веселин Петров към текстовете на „новия Йонеско“? – „При Вишниек с единия крак си в реалността, с другия – в сюрреалното, той смесва тези два свята и така коментира важните теми. Трагикомедията винаги ми е била интересна. Хуморът е начинът, по който човек може да се надсмее над нещата, а след това да се замисли. Не харесвам дидактично размахания пръст: това е добре, а това не е. Всеки човек има свой живот, свой свят, свои истини и никой няма право да му казва какво да прави. Аз вярвам, че това е Свободата.“

Жанрът на пиесата не се вписва в точните определения. „Бих я нарекъл парадоксална черна комедия с абсурдни елементи – казва режисьорът. – Тя разказва за човека като паднал ангел. Дадена му е възможност да направи добро, но той прави всичко възможно да не го направи. ПриВишниек я има тази линия за жестокостта на човека, за навика му да манипулира другия, да „измива ръцете си“ и да насочи вината в друга посока. Мъжът с бастунчето и Мъжът със шапката се занимават един с друг и със себе си. Те имат реална възможност да направят добро, да спасят живо същество и в крайна сметка, успяват или не – нека хората да дойдат и да видят.“

Идеята на спектакъла в синтезиран вид носи разговорът между героите: „-Нали всички знаят, че кучетата живеят при хората?“ – Да, „но… вече идва време, в което никой не иска да живее при човека. Не разбирате ли това?“ Големият смисъл на метафората „Хляб в джоба“ режисьорът определя така: „Всеки си носи хляба в джоба. Въпросът е дали е само за него или би го дал на някой друг.“…