ТРЕТИ МАРТ -ДАТА, ПРЕТОВАРЕНА И УПОТРЕБЕНА

Честит Трети март! Една важна дата от историческия календар, натоварен с много символика. Включително и с обявяването й за национален празник.

Но с не по-малко основание за равнопоставеност по значение, ако не и с предимство, са и две други дати – Съединението на Княжеството с Източна Румелия - 6 септември 1886 г.. обявяването на Независимостта - 22 септември 1908 г. . както и датите на свикването на Учредителното събрание и приемането и на приемането на Търновската конституция.

И това няма как да бъде изтрито, заметено, забравено по различни съображения.

Трети март наследи на този висок пиедестал в държавата ни друга една дата – 9 септември 1944 година. Двете дати се основават на идеята за „Освобождение“ - и в двата случай от външна сила – Имперска и болшевишка Русия. И в двата случая с недвусмислен политически елемент за доминация над националното и българското .И в двата случая това минава под знака на „съвпадане на интересите“ на освободителите и на освободените.

Макар много скоро да става ясно, че не е съвсем така.

Затова не е чудно, че тези дати продължават точно по тази линия да разделят нацията. Излиза, че българите сме едва ли не продукт на волята на две империи, подписали военно примирие помежду си... В която и ние участваме с много решителност и саможертви, но не ние отредено място дори в миманса.

Всъщност, за пръв път в своята многовековна история българите се сдобиваме по чужда воля с национален празник - Девети септември – като ознаменуване на тоталитарната власт на една партия, взела властта с помощта на чужда окупационна сила. А по-късно с Трети март ознаменуваме всъщност руската имперска окупация… С всичките позитивни и негативни последици за съдбата на Третата българска държава.

А какво сме правили без „национален празник“ през вековете?

Имали ли сме нещо, което да ни обединява и в един определен ден да е празник във всеки дом по цялата ни земя. Имало е, разбира се, това са два фактора - безспорни, безалтернативни, неповлияни от мирни или размирни времена – Рождество Христово и Възкресение Христово.

Другата важна жила в общите ни корени на българи, естествено и също безалтернативно, това е езикът ни, просъществувал в говоримата и писмената си форма.

Казват, че по волята на споразумение между две империи България се била възкресила. А ако не сме просъществували и пребъдвали с търпение от злощастията на поробителя, но и с упорство да му се противопоставяме по силата на гена и кръвта си и през най-тежки изпитания и липса на свободи, какво са щели да възкресяват благодетелите ни!

Затова, най-правилно би било да не се вторачваме в избор на дата за нашето национално обединение в дати от Третата българска държава, а във времената водещи към исторически доказаното ни начало, към тези два неразривно и непрекъсваеми извора – християнството и българската ни реч и книжовност.

Има ли обаче една дата, която да ги символизира. Има, разбира се, и тя вече е избрана във времето на националния подем на нашето Възраждане. Възраждане, пряко и извън домогванията на две империи над нашата съдба като българи.

Затова е жалко, че идеята датата 24 май да бъде вписана в КРБ при последните промени отпадна. И то защото вносителите й се оказаха слаби да я защитят. Оказаха се подвластни на политическата конюнктура и хвърлиха, може би неволно, още съчки в огъня на идеята на днешните наследници на деветосептемврийци датата Трети март да се натоварва още по-политически и дори партийно и да продължи да ни разделя.

Докато тази дата Трети март се чества като национален празник ще имаме повод да изтупваме праха от онези страници на въодушевление и признателност, но и на неглижиране на факти и обстоятелства, неудобни за този прочит.

Няма да се успокоим, докато в пледиране за опазване на паметта ни за онези съдбовни наистина събития, не я разбулим и я видим докрай в нейната истинска същност. Това ще ни помогне най-сетне да прогледнем, че не дължим нищо никому, освен на нас самите, в лицето на най-светлите ни предци през Възраждането. За да бъдем достойни за техни наследници в бъдещето ни на европейска България. И да продължим да работим за изпълване с истински национален дух на важни за нашата нация исторически дати!

Поклон пред борците за българската свобода!

ПЕТЪР СЯРОВ