„ХИЛЯДА И ВТОРИЯТ“ – ТРЕВОГА ЗА СВЕТА И МОРАЛА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК
• Очаквайте премиерата на най-новата постановка на Сливенския драматичен театър на 27 февруари, вторник, от 19 часа
Пиесата на Борис Априлов „Хиляда и вторият“ ще има премиера на 27 февруари на сцената на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“. Може да се каже, че тази антитоталитарна гротескова пиеса на недолюбвания от властта преди 10 ноември сатирик ще бъде играна пълноценно за пръв път на сцената на Сливенския театър. Преди няколко десетилетия тя е била поставена в Старозагорския драматичен театър, но набързо свалена от „законодателите на културата“. На сцената на Сливенския драматичен театър през този сезон поставя „Хиляда и вторият“ режисьорът Петър Денчев, който й придава съвременно звучене, защото смята, че тя е актуална и в днешно време. Пиесата се реализира със специалното участие на Антон Радичев, една истинска легендата на българското филмово и театрално изкуство.
Борис Априлов е псевдонимът на Атанас Джавков, който навремето главният редактор на в. „Стършел“ Челкаш съчинява благоразумно, като спасителен за обявения за неблагонадежден автор. Той е много продуктивен автор, с над 40 книги – публицистика, разкази, романи, пиеси. Най-известни остават неговите приказки и пиеси за деца от поредицата „Приключенията на Лиско“. Борис Априлов е значима фигура от групата на Стършелите, неговите сатирични творби са издадени в 7 книжки на Библиотека „Стършел“. През 1952 г. той става един от създателите на Стършеловия Сатиричен театър – първият български театър на сатиричната миниатюра, който основават заедно с Радой Ралин, Захари Харкин, Димитър Чавдаров-Челкаш, Валери Петров, Петър Незнакомов и др. Замислен е като сцена на антикултовската сатира и е предшественик на Сатиричния театър.
Борис Априлов е също така лице от историята на Сливенския драматичен театър. В летописа на театъра е записал шест сезона като драматург и ръководител на литературното бюро, по времето на директора Емил Кьостебеков, от 1975 до 1981 г. Пет негови пиеси са поставени на сливенска сцена през този период: „Дъждът“, „Кораб с розови платна“, „Игра на кукли“, „Чими“, пиеса за деца и „Пътят към Мозамбик“, в която гастролира актрисата Виолета Донева.
Към пиесата му “Хиляда и вторият“ в едно по-друго време посяга главният режисьор на Сливенския драматичен театър Петър Денчев. Той е известен и уважаван режисьор и писател, който се отнася еднакво сериозно и към двете си творчески занимания. Петър Денчев е интересен театрален изследовател, лауреат на фондация „Стоян Камбарев“, с награда за Полет в изкуството. Негови спектакли са номинирани и награждавани с национални театрални отличия, негови постановки са в афиша на редица извънстолични и столични театри, между тях Сатиричния, Народния, Младежкия, „Възраждане“. Негови представления са канени на различни театрални фестивали в Сърбия, Черна гора, Румъния, Молдова и Косово.
Темите, които извежда режисьорът в постановката „Хиляда и вторият“ са за Свободата, за Цената на човешкия живот и за това, че един човешки живот може да бъде жертван с лекота. Той размишлява върху свободата на словото, даже за отсъстващото слово, защото за осъдения се говори, че пишел и пеел, но ние не чуваме и не виждаме от него нищо написано или изпято. „Светът в тази пиеса е построен на парадокси, на твърдения и събития, които по интуитивна логика взаимно се самоизключват, но всъщност съществуват заедно и паралелно. Аз мисля, че настоящият свят също е такъв, макар че той днес е малко по-сложен.“ – казва Петър Денчев. Образите в пиесата са интересни, защото са стилизирани. Те според режисьора „носят някаква форма на много силни човешки желания и въжделения да се разрешат конкретни проблеми, а същевременно средствата, с които трябва да се разрешат, са погрешни.“ За Петър Денчев е интересно, че „В случая има една двойнственост на всичко случващо се. Аз едновременно съм притеснен за живота си, но заедно с това откривам, че мога да се превърна в икона. Мога да стана повече от онова, което властта смята за мен! И тук идва въпросът: доколко са склонни масите да виждат действителността?“ – Става дума за това какво е митът, който се сътворява и изчезва с реализацията си, но остава да живее в народната памет.
Младото попълнение на Сливенския театър участва в спектакъла в пълен състав. В образа на Плинт влиза Йордан Куманов, завършил НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков, който спечели кастинга за актьори в Сливен този сезон. Ролята на палача Калот е първа главна роля за Марио Топалов, който постъпи в сливенската трупа миналия сезон и вече участва в „Малкият Мук“. В образа на Никея, жената на Калот, ще видим Мария Манолова, която е в театъра трети сезон и вече има номинация „Икар“ за поддържаща роля в постановката на Петър Денчев „Дездемона“. Съдържателката на публичния дом е Наталия Георгиева, е момичето, което носи любов – Яна Димитрова. Младият Габриел Петков, който идва в Сливен направо от театралния колеж „Любен Гройс“, ще видим в ролята на Кардинал, а в ролята на Бабата /гласът на народа/ – опитната актриса Вяра Начева. При специалното участие на Антон Радичев в ролята на Краля!
Сценографията е на Петър Митев, един от най-търсените и награждавани сценографи и костюмографи у нас. Музиката е на Христо Намлиев, един от най-продуктивните автори на театрална и филмова музика. Театралният плакат е на Люба Томова, носителка на Голямата награда „Златен плакат’ 2022“ на Десетото международно триенале на сценичния плакат в София.
И така, ще очакваме на 27 февруари едно забавно, пародийно, сатирично и в същото време с дълбок философски подтекст представление. Най-важното за режисьора е спектакълът да предизвика у зрителя тревога и размисъл по закодираните в представлението морални послания.
