ВЪЛШЕБНИЯТ СВЯТ НА МАЛКИЯ МУК – ПОВИК ЗА ДОБРОТА, КРАСОТА И СПРАВЕДЛИВОСТ

Защо „Приказките не са празни приказки“? –Интервю с Ивайло Гандев, режисьор на представлението. Новият спектакъл на Сливенския драматичен театър е част от майските дни на културата „Сливенски огньове“. Премиерата е на 15 май в големия салон на театъра

Част от програмата на майските културни тържества „Сливенски огньове“ е премиерата на постановката „Малкият Мук“ от Вилхелм Хауф на сцената на Драматичен театър „Стефан Киров“. Премиерният спектакъл е на 15 май, следващите представления очакваме на 29 и 31 май и с тях впрочем ще завършат културните тържества „Сливенски огньове“.

Режисьорът на спектакъла Ивайло Гандев се занимава с приказки и приказен театър не от вчера. Повече от 10 години той ръководи детско-юношеския театър при читалище „Зора“, който всяка година представя по един приказен театрален спектакъл, последният – „Пинокио“ спечели финансиране от Национален фонд „Култура“.

Ивайло Гандев е завършил актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 2007 г. е актьор в трупата на Сливенския драматичен театър. Създава редица интересни образи, между които Рафе Клинче в „Железния светилник“, Едип в „Едип цар“, Стефан Драгоданоглу в „Полите на Витоша“, още негови превъплъщения – в „Истината“, „Козметика на врага“, „Скрудж – привидения в мака“, „Паническа опера“ и много други. Актьорът има определени интереси и към режисьорската работа в театъра. През 2017 година той специализира режисура при проф. Пламен Марков в Театралната академия. Дипломният си спектакъл „Семьон“ по текстове на Андрей Платонов реализира на сцената на Сливенския драматичен театър. Представлението е канено на фестивали на Платонов и на малките театрални форми в чужбина, откъдето се завръща с много добри атестации.

Днес, в качеството си на режисьор на спектакъла „Малкият Мук“, Ивайло Гандев разказва за приказните послания на Вилхелм Хауф и за важните теми и идеи в представлението. Едва ли ще го принизим, ако го наречем „семеен“ спектакъл, но е истина, че замисълът е той да бъде един вид универсален – еднакво любопитен за деца и за възрастни.

Г-н Гандев, не е непривично да се прави приказка в драматичен театър, нали?

Не. Напротив, аз мисля че ще има връщане към приказките и приказността. В съвременния свят, в киноиндустрията има завръщане към приказката, към магическото. Тази тема никога не е напускала човечеството, защото чрез фантазията, чрез измислицата, човек съпреживява, опитва се да се причисли към тези така трудни за определение категории като добро и зло, красиво и грозно. Като започнем от „Хари Потър“, минем през „Властелинът на пръстените“ и стигнем до „Игра на тронове“ – всички тези филмови фентъзи продукции са приказки. Разбира се, това са приказни епоси, там мащабът е много по-голям, много по-разгърнат. Но краткостта като изказ, като разказ според мен е по-печеливша, защото натупванията на емоции, усещания и внушения са по-силни, по-впечатляващи. За театъра е свойствена тази по-кратка форма на разказа, в това число приказката. Така, в постановката на „Малкият Мук“ се опитваме да разкажем вкратце за т.нар. грехопадение – не в оня библейски смисъл, а грехопадение като грешки на младостта, с претърпяване на някакъв вид наказание, пречистване и в крайна сметка – израстване и облагородяване на един човек като Мук. Известната приказка е написана преди повече от 200 години от Вилхелм Хауф, но посланията й са актуални и днес.

Защо избрахте точно приказка на Вилхелм Хауф?

Защото тя е един от бисерите в съкровищницата на световната литература. Вилхелм Хауф има изключително кратък живот, умира много млад, на 24 години, но е оставил достатъчно книжно наследство, което му отрежда място сред класиците на световната, в частност на немската литература. Той още на 7 години остава без баща, получава частно образование, самообразова се и става изключително плодотворен и смислен творец. Той никога не е напускал Европа и този свят на арабската и персийската култура го е фантазирал въз основа на знанията си, на четенето, на общата култура, която е придобил. Той е нещо като Карл Май, който никога не е бил в Америка, а пише за индианците.

Чия драматизация поставяте?

„Малкият Мук“ е една изключително сполучлива драматизация, интерпретация на приказката на Вилхелм Хауф, от Венцеслав Асенов – известен режисьор, сценарист, и актьор. С него сме в много крепко сътрудничество, негови приказни драматизации съм поставял в читалище „Зора“, с децата, с които работим в приказния театър. Това са изключително добри драматизации, направени без да се губи магията на приказката. Всички негови драматизации имат песни, автор на музиката им е композиторът Павел Васев. Това е един неимоверно добър творчески тандем, към който бих могъл нескромно да се причисля, тъй като съм поставял вече 7-8 от неговите драматизации. Така, по покана на Драматичен театър „Стефан Киров“ ми беше предложено да направя и „Малкият Мук“, като ми оставиха свобода да избера заглавието на приказката, която да поставим.

Защо „приказките не са празни приказки“, както сте заявили в резюмето към постановката?

На това интересно изречение попаднах при една друга драматизация на Венцислав Асенов. Ние много злоупотребяваме с думата „възпитание“, но то не се изчерпва с „Добър ден“ и „Довиждане“. Става въпрос за чисто човешко израстване, за да можем да се видим отстрани чрез приказката. Приказката има за цел да възпитава. Тя съдържа библейските ценности, моралните закони: не кради, не убивай, почитай родителите си.

На какво е символ „Малкият Мук“?

За мен – на онова малко нещо, което го има у всеки и което трябва да оставим да се развие и да се преобрази в това, което всеки от нас иска от другия – доброта.

Какви теми и идеи приказката „Малкият Мук“ поставя във Вашата интерпретация?

В нашия театрален разказ става дума за Състрадание, Съчувствие, наказание в добрия смисъл – това е моралното наказание, за да можеш да провидиш нещата, които си направил и да влезнеш в добрия път /ако има въобще добър път/. Посланието на приказката е за повече съпричастност, емпатия, взаимопомощ, добро отношение на човек към човека.

И както във всяка приказка, доброто побеждава злото?

Всяка приказка има добър край, въпросът е, след „три дена яли, пили и се веселили“ – какво се случва? Силно се надявам доброто да побеждава злото. Аз вярвам, че човек израства, независимо в каква възраст.

Доколкото разбрах, с чувство за хумор подхождате към сериозните теми.

Разбира се. Без хумора, само с назидателност в една история, тя не би била възприета сериозно. С размахване на пръст доброто отношение към историята ще се загуби. Ние тук сме се опитали, къде повече, къде по-малко, героите да са малко по-гротескни, образите да са по-карикатурно изведени, за да постигнем по-голям контраст в отношенията помежду им – и чисто визуално, и като вътрешен живот, начин на мислене – това е вътрешната характерност. Стремим се да има игрови театър. Надявам се, чрез гротеската, чрез преувеличението, посланията ни да достигнат до публиката и хората да излязат с усмивка след финала. Ако на някой му се доплаче, добре дошла и една сълза.

Успешно ли влизат актьорите в тази концепция?

Влизат с желание. Много пренебрежително се приема етикетът „детски театър“ или „театър за деца“. Това е едно изключително грешно насадено внушение, робуване на стари щампи, че детският театър е игра на зайчета и патета. С 80 на сто от хората, с които работим, се познаваме повече от 15 години и аз не съм имал проблем с онова, което аз съм искал или те са искали, с различни наши виждания и т.н. Четирима от актьорите изпълняват по минимум пет роли – това е изключително трудна работа, защото всеки един персонаж си изисква своята характерност, трябва да е различен. Аз съм много приятно впечатлен от Августин Демерджиев, Вяра Начева, от изключителната отдаденост на новия ни колега Марио Топалов, завършил НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов, който, макар че е актьор от 7 години, в това представление прави дебют на сливенска сцена. Главната роля е поверена на актьора Димитър Марков, който ще бъде Малкият Мук или тийнеджърът Малък Мук, който ще претърпи трансформации, метаморфози. Другият участник в спектакъла е Мария Манолова, която тази година бе номинирана за „Икар“ за изгряваща звезда и … тя изгрява и в това представление. Тези петима актьори трябва да създадат усещане за 200 души на сцената – през динамиката, през характера на образите, да се получи завладяващо публиката представление.

Спектакълът е повече за деца или за деца и за възрастни?

Това е приказка без определение за деца, за възрастни или за деца и за възрастни. Бабите разказват приказки, майките разказват приказки, и бащите може би вече разказват. Приказката е приказка. Не можем да й поставим граници. Разбира се, че в театъра има теми, които са по-скоро за възрастни, но това са общочовешки теми в „Малкият Мук“, така че не мога да кажа, че това е само за деца или само за възрастни, това е представление за всички възрасти, от 7 до 99 години.

За артистите говорихме. Кои са другите в екипа? Не виждам сценограф в афиша…

Идеята за сценографията също е моя. Костюмите мислихме заедно с Илияна Китанчева – един човек, който може да се каже, че ми е ушил първия костюм в театъра. Към т.нар. идея за сценографско решение, със своите картини, помогнаха художниците Маргарита Дончева и Кирил Стоянов, които направиха страхотни рисунки. Маргарита Дончева е автор и на плаката за представлението. Към хората, на които съм се доверил, трябва да добавим чудесната музика на Павел Васев, драматургията на Венцислав Асенов и хореографията на Марин Удварев, бивш балетист в оперите в Пловдив, Стара Загора и в чужбина, сега във Велико Търново има собствена балетна школа, който оказа голямо съдействие при създаването на спектакъла.

Имате ли любимо изречение от „Малкият Мук“?

Със сигурност не са едно и две. Но ето едно от внушенията на акробата: „Само за няколко мига и ето – лошите мисли надвиват в човека.“ – Имам чувството, че в съвремието тези мисли са ни постоянно в главата. Не оставяме възможност на добрите мисли да вземат превес. Около това е структурирана нашата интерпретация на „Малкият Мук“. И в крайна сметка, това е само една част от нея, без да издаваме защо и как сме направили – нека зрителят да дойде, да гледа и да усети за какво става въпрос. Ще припомня само финалното изречение на Мук: „Този свят е това, което сме ние. Трябва само да търсиш добро и светът … може би ще стане по-добър.“

Ако „Приказките не са само приказки“, какво са те?

Магия.

Театърът също е магия…

Да, и затова смятам, че мястото на приказката е в театъра, заради магията. Мъдростта е в магията. Магиката трябва да присъства, защото станахме твърде рационални, меркантилни, заземени, безотговорни към себе си и към другите, омотани в някаква паяжина, която не можем да напуснем. Занимавайки се с едни и същи дребнави теми, не успяваме да вдигнем поглед от себе си и да уважим другия, да му подадем ръка, да му се усмихнем.

… Каква е магията на приказката разкрива в писмо до свой читател самият знаменит приказник Вилхелм Хауф:

„…Вие сам, млади приятелю, казахте: „Ние живяхме с тези истории, мислехме и чувствахме заедно с тези хора.” И оттам иде очарованието, което те са имали за вас… Така, уловен в приказката, духът ви се въздига над настоящето, което ви се струва не толкова хубаво, не толкова привлекателно. Така духът ви се понася из непознати, по-възвишени пространства, става по-свободен и необвързан. Приказката се превръща в действителност или — ако предпочитате — действителността става приказка…”

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА