200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОСВЕТИТЕЛЯ И БУДИТЕЛ ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

Добри Чинтулов е роден през септември 1822 година в град Сливен. Започва да учи в гръцко училище през 1830 година, а по-късно продължва образованието си при учителите Георги Цукала и Димитър Кишиша. През 1838 година учи шест месеца в Търново, след което заминава за Букурещ. В продължение на година и половина изучава гръцки език при братя Христиди. По време на престоя му там, среща Захари Княжевски, от когото научава, че руското правителство отпуска стипендии за бедни българчета и го насърчава да замине за Русия. Пътувайки, той се спира при Димитър Диамандиев, с чиято помощ и покровителство през 1840 година пристига в Одеса.

Първоначално, Чинтулов учи в Одеското околийско училище, издържан от богати българи и подпомаган от помощите събирани в Одеса за Габровското училище. След тригодишно обучение, през лятото на 1843 година, завършва. Получава една от четирите стипендии, отпуснати от императора за обучения на българчета в семинарията, и започва да учи в Одеската Херсонска семинария. По време на своето обучение, той написва „Стани, стани юнак балкански“ и „Стара майка се прощава със сина си“.

Добри Чинтулов завършва семинарията на 14.VII.1849 година. През 1850 година се завръща в Сливен и започва своя учителски път. Сам набавя учебници, превежда от руски на български. Преподава катехизис, история, гръцки и руски език, граматика, география, аритметика, история, физика, геометрия и други. Полага основите на образованието в града. В този период написва „Къде си вярна, ти любов народна“, „Българи юнаци“, „Българио, мила майко“ и „Вятър ечи, балкань стени“.

През 1858 година, Добри Чинтулов се сгодява и оженва за Анастасия Добри Желязкова, а 1859 година се ражда синът им Петър.

В годините 1857 – 1861 той учителства в Ямбол. След покана от страна на Русчо Миркович, през учебната 1861 – 1862 година, Добри Чинтулов се завръща в Сливен и отново продължава преподавателската си дейност в Клуцохорското училище. Поема управлението на всички сливенски училища до учебната 1869/1870 година, а на 5.VII.1872 година, учителят е избран за член на училищното настоятелство. На 29 юни 1873 година, държи реч по случай края на учебната година. През 1875 година спира да учителства.

Освен в просветна дейност, Добри Чинтулов взема участие и в борбата за църковно национална независимост. През 1871 година е избран от градовете Сливен, Ямбол, Карнобат и Айтос за делегат на първия църковно национален събор в Цариград. На 16 декември 1872 година с реч посреща до село Сотиря владиката Серафим Велички, временен архиерей до избирането на титулярен сливенски митрополит. От 1873 година е член на Тайния Революционен Комитет.

На 4.(ст.с.) I. 1878 година Добри Чинтулов приветства пристигналите в Сливен руски войски и изнася реч. В периода от 5.I.-17.IV.1878 година е член на временния градски съвет.

През 1878 година съпругата му Анастасия Желязкова умира от тиф, а на 22 години умира и неговият син Петър.

Влошеното здраве на поета не му позволява да преподава. Той изпада в нищета и изпраща молба за помощ до директора на Народното просвещение. Отпусната му е пенсия от 5 турски лири. Умира на 27 март 1886 година.

Използвана литература:

Сборник Добри П.Чинтулов по случай стогодишнината от рождението му 1822-1922, Сливен, 1922 г.

Изготвил:

Дияна Ранкова

отд. “Нова и най-нова история“ - РИМ Сливен