„ЛАЗАРИЦА“ НА РАДИЧКОВ – ЗА ВТОРИ ПЪТ НА СЛИВЕНСКА СЦЕНА В МОНОСПЕКТАКЪЛА НА ДИМИТЪР МАРКОВ

Премиера на моноспектакъла на Димитър Марков „Лазарица“ по Йордан Радичков ще се състои тази вечер в камерната зала на Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен. Режисьор на представлението е Димитър Марков.

„Лазарица“ на Йордан Радичков се поставя в Сливен за втори път. Първият се случва през 1977 година, с участието на Венелин Колев и Андрей Торлаков, режисьор Богдан Красински. С нея през 1984 г. з.а. Венелин Колев отбелязва 25 години творческа дейност.

В България култовата „Лазарица“ е поставяна многократно. Радичков пише пиесата специално за Григор Вачков. Поставена е за пръв път в Сатиричния театър от режисьора Младен Киселов.

„Още преди 15-20 години, когато я прочетох за пръв път, реших, че това нещо искам да го направя. – казва постановчикът и актьор Димитър Марков. – Намерих сгодния момент сега – покрай тези неща, които се случват около нас, ми се стори, че днес пиесата би имала ново и актуално звучене. Именно защото днес човекът е изправен пред ситуация, с която много трудно може да се справи и не е ясно дали изобщо ще се справи. Има една основна тема, която върви в текста – за човека като най-висше същество, като венец на творението, като господар на природата, на който всичко живо трябва да се подчинява… И това героят Лазар говори докато е арестуван в крушата от собственото си куче… Тази тема стана отправна точка на моето представление. Радичковият свят, колкото да е магичен и нереален, един чисто български магически реализъм, е много категоричен. Пиесата е с много силни вътрешни закони, самият текст те води в една посока, от която трудно може да се излезе, а и няма нужда.“

Идеята на Димитър Марков не е да направи сериозен, тежък или сърдит спектакъл, той търси човека в неговия трагикомизъм. Защото са такива самите едновременно абсурдни и реални герои на Йордан Радичков: „Неговите хора – припомня той – са много интересни, специфични, те се удивляват от нещата, на които съвременният човек не обръща внимание, приема за даденост. Радичковият герой обръща внимание на появата на едно паяче и вярва, че то носи някаква голяма вест. Той не пропуска нищо от знаците по пътя. Героите му са пораснали деца, които ежедневно откриват света и намират свои обяснения за всичко, което им се случва.“

„Лазарица“ на Сливенския драматичен театър е един съвременен прочит на писаната за големия Григор Вачков пиеса. Радичков е написал моноспектакъл за един артист и въображаемо, ожесточено от човешкото предателство куче. Сякаш този човек стои на някаква кула и в последните си минути на този свят си представя как животът е минал покрай него и през него...

„Лазарица“ на Димитър Марков на сцената на Сливенския драматичен театър се побира в час и двадесет минути – най-чудесното време за такъв текст. Неговият театрален образ ще видим тази вечер.

Плакатът на представлението е изработен от художничката Маргарита Дончева.