ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА 200г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Г.С. РАКОВСКИ СЕ ОТКРИВА В СЛИВЕН

На 14 април от 11:00 часа в художествена галерия „Май” ще бъде открита документалната изложба „Аз съм бил винаги българин…”, посветена на 200г. от рождението на една от най-значимите и мащабни фигури на българското възраждане Георги Стойков Раковски. Изложбата се организира от Община Сливен и Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в партньорство с Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”, Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” – Велико Търново и Исторически музей – Котел. Събитието е част от Националната програма за честванията на бележитата годишнина.

В тридесет и две табла и десет витрини с много снимки и документални материали се проследява живота и делото на този изключителен патриот и родолюбец, бележит публицист, вдъхновен поет и писател, проникновен учен, историк и етнограф, тактичен политик и дипломат, самоотвержен патриот и идеолог на българското националноосвободително движение, очертал пътя към свободата на отечеството. Представени са живота и делото на Раковски в дати като е акцентирано на неговото семейство, годините на учение в Котел, Карлово и Цариград. Специално място е отделено на обучението му в гръцката гимназия в Куручешме, където получава солидно образование, овладява седем езика, но съзнателно пренебрегва благоприятните предпоставки за един успешен живот и високи длъжности и посвещава съдбата си на освобождението на отечеството. Акцент в изложбата е пребиваването му в Марсилия, където възприема идеите на Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди за борба срещу чуждото потисничество. Включени са оригинални документи от личния архив на Г.С.Раковски съхранявани в Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”, между които писмо позив на Гарибалди на френски език. Представени са плановете за освобождение на България, които Георги Раковски изготвя с убеждението, че при осъществяването им трябва да участва целият народ. Показано е как издаваните от него „Горски пътник“, „Българска дневница“ и „Дунавски лебед“ достойно отстояват възгласа му: „Наша свобода от нас зависва“. В изложбата се поставя акцент и на Първата българска легия, която Г. Раковски замисля и организира като ядро на бъдеща освободителна армия, и на най-важната институция в Легията учреденото от него „Върховно началство“, което играе ролята на щаб на легията, но и на привременно правителство. Със снимки са представени най-видните участници в Първата легия и неговите идейни последователи. В изложбата е включено и факсимилие на „Привременен закон за народните горски чети за 1867 лето“, в който са записани организационния принцип при изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници.

Специално място е отделено на научната, книжовна, литературна и езиковедска дейност на Раковски, подчинена на идеята да изтъкне древността на българския народ и да вдъхне гордост и вяра в бъдещето като са представени първите издания на неговите книги: ”Предвестник Горскаго пътника” /Нови сад, 1856/, „Горски пътник” /Нови сад, 1857/, ”Показалец или ръководство как да ся изискват и издирят най-стари чърти бития, язика народопоколения, стараго ни правления, славнаго ни прошествия и проч” /Одеса, 1859/, „Българский за независимо им священство днес възбуден въпрос и нихна народна чърква в Цариград” /Белград, 1860/ „Глас едного българина” /Земун, 1860./, „Няколко речи о Асеню първому, великому царю българскому и сина му Асеню второму …” /Белград, 1860/, „Кратко разсъждение върху тъмния и лъжовния начяла, на коих е основана стара повестност европейских народов”/Белград, 1860/, „Българский вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма” /Букурещ, 1864/, „Ключ болгарского языка” /Одеса, 1865/, „Българските хайдути. Тяхното начяло и тяхната постоянна борба с турците от падения Българии до днешните времена”: кн.1. /Букурещ, 1867/, както и оригинални броеве на издаваните от него в.”Българска дневница”, „Дунавски лебед”, „Бъдущност”, „Бранител” и сп.”Българска старина”. Интерес представляват и представените със снимков материал моменти около връщането на костите на великия революционер в България, и в родния му град Котел. В изложбата е отделено място и на паметта и почитта към великия българин. Представена е и пластичната антропологична реконструкция на неговия лик, създадена от професор Йордан Йорданов /Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН /собственост на Исторически музей – Котел/.

Програмата за отбелязване на годишнината на Раковски в Сливен включва и кръгла маса на тема: ”Георги Стойков Раковски – дипломатът на Балканите”, организирана от РБ“Сава Доброплодни“, която проради ограниченията породени от противоепидемичните мерки ще се проведе в края на м. май.

През м.октомври, в рамките на програмата за празника на Сливен Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще организира вечер, посветена на годишнината, на която ще бъде представен документалния филм „Аз като българин си изпълних народная си длъжност…“, продуциран от културната институция и пълно библиографско издание за Г.С.Раковски реализирано от нейните специалисти.