НА 17 ЯНУАРИ СЕ НАВЪРШВАТ 143 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА СЛИВЕН

През 2021 г. се навършват 143 г. от Освобождението на град Сливен, което се състои на 17 януари (4 януари – стар стил) 1878 г.

На този ден, в Сливен навлиза втори дивизион на 13-ти драгунски полк, под командването на майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов.

На 5 януари 1878 г. четата, водена лично от Панайот Хитов влиза в Сливен, впоследствие войводата достига до Одрин, в авангарда на руската армия.

За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”.

На 6 януари пристига и Жельо войвода.

На 8 януари в града влизат и основните части на руските войски.

В югозападната част на кв. Клуцохор – местността „Харманите” ( днес площад „17 януари”) , населението ги посреща и приветства.

Идва дълго чаканото и изстрадано Освобождение. Местоположението на Сливен определя ролята му по време на Руско-турската война (1877-1878). Той е важен военен и снабдителен пункт, както за турците, така и за руснаците. Превземането му ще прекъсне съобщенията между Одрин – Казанлък – Шипка. Ето в какво състояние се намира градът преди навлизането на руските части:

„Градът Сливен представлява ужасно зрелище. Повече от 5 000 жени и деца, дошли от околните разорени български села, се скитат из улиците голи и боси, просят милостиня и мрат от глад и студ. Затворите са пълни с невинни българи и всеки ден бесят от тях по половин дузина. Откакто Сюлейман паша мина през Сливен, към края на септември, не по-малко от хиляда души затворници са били обесени всред бял ден. В самия ден на заминаването му по негова заповед се обесиха двадесет и пет души наведнъж, наредени в улиците, през които щяха да минат войските му.“ (вестник „Daily News“)

Между затворените са най – видните търговци на града и най – почтените граждани. Арестувани и откарани в Цариград са 24 сливенски първенци. От месец юли до месец декември в Сливен са обесени 268 души.

Сливенското население търси закрила и помощ от духовния си глава отец Серафим. Той се явява пред Садък бей и го моли да спре издевателствата и убийствата. Беят приема и дава своята дума, но още същия ден я нарушава и 10 българи са обесени.

С настъпването на руските войски, турците предусещат, че краят е близо и напускат града. По заповед на Садък паша и Хюсеин паша Сливен е запален. Унищожени са Сарашката чаршия, Сливенската библиотека, Аба пазар, големият муниционен склад (джебхане), Клуцохорското училище и над 100 къщи. Те задигат телеграфния апарат, но не успяват да унищожат Държавната фабрика и да разсипят изцяло града.

Жителите на града бягат и търсят спасение в Балкана. В безизходица и подложени на гонения са българи и турци.

„Заселищата от Карлово до Сливен, са опустошени. Южнобългарското население е напуснало окървавените си огнища и бягало към Балкана, за да избегне сечта.” Сливен не чака своето освобождение даром. Много е дава градът ни, за да помогне за успешния край на войната. Над 168 души обличат униформата на Българското опълчение и воюват за свободата. Около 70 души, които участват, са родом от Сливен. Някои от тях са: Антон Петров, Георги Попов, Григорий Панов, Димитър Иванов, Димитър Т. Сяров, Добри Антонов, Захари Добрев, Иван Николов Комитов (Мишката), Иван Николов Шишманов, Симеон Минчев Салабашев, Антон Димитров, Желязко Събев, Коста П. Икономов, Стефан Христов, Атанас поп Иванов, Добри Г. Пехливанов, Никола Гарджев, Васил Иванов, Константин Георгиев, Николай Воденичаров, Панайот Д. Панов, Георги Маринов Сливенски и др. Имената на част от опълченците все още се издирват. Няма как да не отбележим приноса на отец Амфилохий от Сливен, който произлиза от свещеническо семейство. Той е осветил в Плоещ Самарското знаме, което е подарено на Българското опълчение. Избран е за свещеник на I опълченска бригада под командването на полк. Ф. М. де Прерадович. Симеон Табаков пише за него така: „С кръст в ръка и сабя през рамо той, като втори Петър Амиенски, е придружавал опълчението от момента на сформирането му в Румъния до окончателното завършване на неговия триумфален ход отсам Балкана.“ Град Сливен дава своя принос за победния изход от Руско – турската война 1877 – 1878 г. и дочаква своето освобождение на 4/17 януари 1878 г. В тържественото посрещане на руските войски се включа цялото население на града, а приветствена реч произнася лично поетът Добри Чинтулов: „Ваше превъзходителство!“ Накрая господ бог чу молбите на своите роби. Надеждата и очакванията на българския народ се осъществяват! Няма вече нечувани и раздиращи свирепства, няма най – ужасен гнет, няма никакъв страх, ние сме вече хора свободни и виждаме пред себе си свободолюбието и победоносно войнство нашите еднокръвни братя – руси.

Населението на нашия град почти половин век очаква радостен и тържествен за него ден: още са живи старците, от паметта на които не се е заличил обетът, даден им през 1829 г. от предводителя на руските армии – Дибич Задбалкански, обет че православна Русия след освобождението на Молдова и Сърбия в бъдеще ще смята за свой свещен дълг и освобождението на останалите християнски народи на Балканския полуостров.

Елате, елате дългоочаквани и скъпии гости, пристъпете със смели стъпки към нашия град. Неговото население измъчено от тежките страдания със сълзи на очи Ви очаква с разтворени обятия. Утешете го със своето присъствие. Излекувайте неговите пресни и димящи още рани с целителния балсам на разумната свобода и правосъдие, за да възкръсне от дълбокото униние пълна сърдечна радост.

Да живее великоруския император Александър II. Да живее негово императорско височество Николай Николаевич! Да живеят всички храбри пълководци и цялото хористолюбиво и победоносно войнство!“

Литература:

Александров, А., Башева, Ц., Лечев, О., Освобождението и временното руско управление в Сливенския край, Сливен, 1978.

Дечев, В., Освобождението на Сливенския край, Сливен, 1987.

Мария Кирова, Росица Георгиева, Юбилеен вестник: Българското опълчение. Участници от Сливенска област в Руско-турската война 1877-1878 г. РИМ – Сливен. 2017 Табаков, С., Опит за история на град Сливен II том, София, 2002.

Виктория Михнева – уредник в отдел

„История на България XV-XIX век“, РИМ – Сливен