„В ПОЛИТЕ НА ВИТОША“ – КОНТРАСТИ НА ЛЮБОВНАТА ДРАМА И ПОЛИТИЧЕСКОТО ЗЛОБОДНЕВИЕ

„В полите на Витоша“ – най-мащабният спектакъл на Сливенския драматичен театър от години насам, ще има премиера тази вечер. Тя ще се състои в условията на противоепидемични мерки и разпоредената 50 процента пълняемост на зрителната зала, но с втората премиера на 26 септември сливенските театрали се надяват да дадат шанс на повече публика да гледа тъй дълго чаканото представление. А то е очаквано и заради трагическия поет и автор Яворов, и заради създателя на днешния театрален разказ – Стайко Мурджев, един от най-харесваните, награждаваните и високо оценяваните в последните години млади български режисьори, с девет номинации за тазгодишния „Икар 2020“ на негови спектакли. Накрая, и защото в спектакъла участва цял букет талантливи артисти – от сливенската трупа и столични звезди като Христо Мутафчиев и Бойка Велкова.

„В полите на Витоша“ е първата от двете пиеси на поета символист, чиито завладяващи и чувствени метафизични стихове продължават да живеят, неподвластни на времето. Народният театър открива сезона си с Яворовата драма на 1 септември 1911 година и отзивите за нея са твърде противоречиви. Любовния си роман със сестрата на Петко Тодоров Яворов превръща в лирична изповедална драма. Прототип на главния герой Христофоров е самият поет, на главната героиня Мила – Мина, първата негова фантазна любов. Пиесата разказва за тази невъзможна и обречена любов, с препратки към трагедията на Ромео и Жулиета. Свързаният със Сливен интересен факт е, че младият Яворов пребивава в града на любимия от детството си войвода Панайот Хитов като телеграфист от април 1897 до август 1898 година. Тогава той публикува три от първите си стихотворения, взира се е в силуета на Сините камъни в часа на синята мъгла и полага клетва, заедно с войводите Кръстьо Асенов и Атанас Дачев, да се жертва за свободата на Македония.

Стайко Мурджев, който създаде в Сливен първия си професионален спектакъл по „Железния светилник“ на Талев, спечели с него трета награда за режисура на фестивала на малките театрални форми във Враца. След 10 години, той се завръща в Сливен, за да направи в полите на Сините камъни втора постановка, също така силна и завладяваща. „Когато трябва да избера драматургия, аз я избирам спрямо мястото.“, твърди младият режисьор, вече е усетил, че Сливен е добър избор. В пиесата той открива актуални до днес политически нрави и дискурси и несъмнени алюзии с голямата Шекспирова трагедия за Ромео и Жулиета. Да обедини в една естетика различни природи на говорене – злободневно реалистична и любовно екзалтирана, е голямото изпитание в творческия процес на представлението. В драматичния текст режисьорът вплита Яворовата поезия, която направлява театралния разказ и го оцветява с една магически градирана изповедалност. В прочита на Стайко Мурджев образите на Мина и Лора се свързват в един, за да представи двата аспекта на Яворовата поезия – светлото и тъмното. Философията на спектакъла залага на контрастите, представяйки двуликия образ на любовта ангел и демон. Образите на любовта и смъртта от яворовото творчество присъстват мощно в представлението, което се бори за повече светлина – а според режисьора и за повече тъмнина, за да ги постави като въпрос пред публиката.

Ролите на Христофоров и Мила са поверени на артистите Иван Николов, актьор в Благоевградския театър, гост и Мария Панайотова, новото лице от екипа на Сливенския театър. В ролята на Стефан Драгоданоглу ще видим Ивайло Гандев, на Елисавета Драгоданоглу – Вяра Начева, Чудомир – Димитър Марков, на д-р Васил Чипиловски – Августин Демерджиев. Звездните театрални лица в представлението са Христо Мутафчиев в ролята на Марко Петрович и Бойка Велкова –Амели Петрович.

Важни фигури в постановъчния екип са сценографката Петя Боюкова, с визуално решение минималистично естетско и композиторът Петър Дундаков, с театрална музика в подкрепа на режисьорското решение, което е: всички заедно да подарят на публиката едно силно и разтърсващо зоните на комфорт, ярко и въздействащо, съвременно представление.