ПОСЛАНИЯ ОТ ЗРЕЛОСТНИЦИ, КЛАСИРАНИ ЗА УЧАСТИЕ В НАЦИОНАЛНАТА ОЛИМПИАДА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ивана, Кристина, Сабина – три прекрасни момичета… И трите са дванадесетокласнички; и трите се намират пред прага на зрелостта; и трите смело вървят по пътя на осъществяване на своите мечти; и трите са обединени от обичта към родното слово. Именно то ги обедини в последните дни – класирани са за участие в Националната олимпиада по български език и литература за настоящата учебна година.Момичетата споделиха със своите приятели, учители, близки своите мисли днес. А това са мисли на зрели хора, знаещи, че въпреки всичко животът продължава и че отново с усмивка ще посрещаме всеки ден:

Ивана Мангинова – 12 клас в ППМГ”Добри Чинтулов”

Във време на несигурност единственото сигурно е, че „Светът от вчера” (Ст. Цвайг) вече не е същият. Неща, които приемахме за даденост, твърде бързо ни бяха отнети. Някак парадоксално е, че всичко се случва именно през пролетта, когато уж всичко трябва да се събуди за нов живот. Впрочем това се случва, но без да бъдем активни участници в „пробуждането”.

Това, от друга страна, ни дава възможност да направим равносметка. Всеки сам за себе си. И да вземем необходимото от тези наши „изчисления”, защото, колкото и прекрасно да звучи тази метафора, времето не е „спряло”. Напротив – то тече с пълна сила и спазвайки всички принципи, които е спазвало преди, в миналото.

А това „минало” се е превърнало в спасение за много, които по един или друг начин губят вярата си в цикличността минало – настояще – бъдеще. Защото миналото някога е било настояще, настоящето някога е било бъдеще, а бъдещето предстои да се превърне в настояще, а след това – и в минало. И това се повтаря милиони години, секунда след секунда.Да, трудно е да се ориентираш във времето. Стрелките на циферблата на часовника не са достатъчен инструмент, нито пък датите на календара. Може би по – надеждният вариант би бил да наблюдаваме себе си и онова, което се случва като процеси вътре в нас. Защото „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме”(Васил Левски)

Днес сякаш диаметрално променяме вижданията си за света и цялостния си начин на живот. Адаптираме се към ситуацията в движение и без ясна представа какво ще следва. Пристъпваме смело към промяната, за която преди сякаш не ни стигаше увереността, и се надяваме всичко да бъде наред.

Кристина Георгиева – 12 клас в ППМГ”Добри Чинтулов”

Животът такъв, какъвто го познаваме се преобърна без време и посока, оставяйки ни в пълна неизвестност, в някакъв лабиринт, от който сякаш изход няма. А няма нещо по-болезнено за човека от това да не знае, та нали на тези знания именно се крепи нашият свят. Тази неизвестност неусетно се превърна в монотонност, в едно сиво ежедневие, лишено от всички онези малки радости. И какво прави, мислиш, човекът, попаднал в тази безкрайна въртележка. Губи надежда, ще кажеш. Аз съм готова да споря. Намира тогава в себе си, макар и мъничко само, късче доверие, че и това ще отмине, че няма да са все тъй черни предстоящите дни. Аз вярвам! Вярвам в доброто у хората. Вярвам в мечтите, макар да изглеждат днес твърде далечни. Ще стигна. Ще стигна до тях, щом са пред мен и ги виждам. Аз вярвам, не бързай да казваш клиширано, в усмивките, но не тези, скрити зад маски. Вярвам в живота под слънцето, в прегръдките без ръкавици. И знам, че ще дойдат, нима е важно колко точно ще чакаме? Аз избирам да гледам напред, но не начумерено. Да имам и давам надежда на хората, че съвсем скоро ще бъде всичко пак многоцветно. Че ще излезем отново пак победители, преживели тези големи премеждия, трудности, мъки и прочее... И може би, аз вярвам, тогава ще бъдем по-силни, по-радостни, по-благодарни за този живот. И ще започнем навярно да живеем един живот, малко по друг...

Сабина Михайлова – 12 клас в ПГПЗЕ „Захарий Стоянов”

Да бъдеш победител често пъти не означава да получиш награда, да надминеш някого или да си първи в състезание. Победител е онзи, който успява да запази духа си, който съумява да трансформира отрицателното в положително, да превърне недостатъка в предимство. Сегашното изпитание, пред което е изправено цялото човечество, е не просто предизвикателство, а шанс за хората, възможност да оценим всичко, което ни заобикаля, да преосмислим начина си на живот. На нас ни е подарено това, което е толкова ценно, но твърде бързо изтича – времето. Победител от това предизвикателство ще излезе онзи, който го използва, за да намери вътрешния си покой, онзи, който го отдели на себе си и на това, което му липсва като човек, онзи, който преосмисли досегашното си съществуване и построи бъдещето си като личността, която иска да бъде. Това е паузата от забързаното ежедневие, която ще ни помогне да пренаредим ценностите си, ще ни научи да оценяваме повече и да обичаме по-силно, да не приемаме нищо и никого за даденост и най-вече ще ни даде време да помислим върху това каква искаме да е ролята ни на този свят. Осъзнаването на нуждата от самоусъвършенстване е първата и най-важна победа над ситуацията и над самите нас. Дали ще бъдеш затворник, или победител избираш самия ти!

РУО-Сливен