НА СРЕЩА В ОБЛАСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ БЯХА РАЗЯСНЕНИ МЕРКИТЕ СРЕЩУ АЧС В 20-КИЛОМЕТРОВИТЕ ЗОНИ
Областният управител Чавдар Божурски проведе среща с кметовете на общини и на малки населени места в област Сливен във връзка със спешните мерки, които трябва да се предприемат в населените места от 20-километровите зони около промишлените свинеферми, за да не се допусне разпространението на африканска чума по свинете. В срещата бе поканен да участва д-р Илиян Костов, експерт и зам.директор на Центъра по оценка на рисковете по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите. „В момента усилията на министерството са да наложи превантивни мерки в Южна България, за да не се допусне разпространението на това опасно заболяване на тази територия. Не случайно в някои славянски езици заболяването се нарича „мор“, каза той. За разлика от други болести, които се предават контактно от стадо на стадо, африканската чума по свинете се предава скокообразно, днес може да е тук, утре на 500 км“, заяви д-р Костов.
АЧС се разнася по два способа: чрез дивите прасета или индиректно, чрез кухненските отпадъци, които не са достатъчно термично обработени, чрез суровосушени колбаси /луканки, пастърми и др./, чрез дрехи, инвентар, транспортни средства, фураж. Вирусът е изключително устойчив. В месото, с кост и без кост, той е активен 105 дни, в соленото месо – 182 дни, в изсушеното – 300, в пушеното – 30, в замразеното 1000 дни или близо 3 години, в кожите и мазнините – 300 дни. По тази причина се налагат извънредни мерки, за да се ликвидира създалата се панепизоотия.
По нареждане на Централния епизоотичен съвет бяха определени 20-километрови зони около промишлените свинеферми в област Сливен, в които попадат 75 населени места. На собствениците бе дадена възможност до 2 август да заколят сами домашните си свине, за да усвоят месото им. То трябва задължително да се консумира само след термична обработка при 70 С най-малко за 30 минути. Ако стопаните забележат, че животните им не се хранят или са отпуснати, трябва незабавно да извикат ветеринарен лекар. Остатъците от закланите животни, които не са годни за консумация, не трябва да се изхвърлят на местата за смет, а задължително да се загробят в дворовете. В отговор на поставени от кметовете въпроси, д-р Костов съобщи, че не са разрешени транспортирането на животни, както и нерегламентираната продажба на месо. Изрично забранено е домашните прасета да бъдат давани на кланици. Има основания да се смята, че един от способите за разпространение на заразата в Северна България е бил този.
99 процента от поголовието на прасетата в страната се отглежда в промишлените свинеферми, съобщи д-р Костов. Малките лични стопанства ще бъдат възстановени, след като болестта „африканска чума по свинете“ бъде ликвидирана в страната. От Областната дирекция по безопасност на храните ще разпространят в кметствата на малките населени места указания за това какво е необходимо да се направи за регистрацията на обекти от типа „заден двор“. Самата регистрация струва 15 лева. Хората трябва да купуват прасета за угояване или развъждане само от регистрирани доставчици, животните трябва да са с ушна марка. В тези случаи, ако евентуално възникне нова неблагоприятна ситуация, те ще могат да бъдат обезщетени.
По отношение на дивите прасета, вече е разпоредено на ловните дружинки и на горските стопанства да извършват отстрел и да залагат капани. Гонките не са разрешени, тъй като има опасност заразите да бъдат пренасяни на километри.
В срещата участваха още директори на държавни структури, представители на Ветеринарния съюз, кметове на села извън 20-километровите зони.
