СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР КУРТЕВ, ПРЕРАЗКАЗАНИ ОТ ИВАН АНДОНОВ, СЕКРЕТАР НА БТЦРК 1885 Г.

Изложба "Святото ни дело - Съединението"
06.09.2018 / 10:08

133 ГОДИНИ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

Сливенските граждани, които вземали винаги живо участие в народните движения, и този път доказаха своя дълбок патриотизъм.

Димитър Куртев, председател на Сливенското опълченско дружество по мои съвети и настояване и по насърчението на Захария Стоянов беше организирал както в Сливен, така и Ямбол, Карнобат и Айтос комитети по Съединението. В тези комитети влизаха най-добрите сили и най-добрите патриоти.

За свои помощници Д.Куртев имаше Димитър Сяров, Манол Георгиев, Атанас Попиванов, а в Ямбол е бил в отношение с майор Любомски, Христо Векилов, Влахов и други, в Айтос с майор Драндсеровски.

Ето как ми разказа самой Димитър Куртев:

„Аз още от началото на 1885 година като твой познат още от Букурещ

се явих при тебе дома ти и ти ми разкри за организирането на комитета за Съединението. Вие ме запознахте със Захария Стоянов, дадохте ми писмено пълномощно с печата на комитета и подписано от Вас и ме натоварихте да съставлявам комитета. През август месец аз се явих в Дермендере при тебе и Захария, гдето преспах във Вашата квартира.Вие се съгласихте да отида при Батенберга с една депутация от Сливенските дейци и да третираме въпроса за Съединението.

На 11 август 1885 година ние отпразнувахме Шипченския празник. Аз държах патриотическа реч, военната музика свиреше и опълченското знаме се развяваше, а в заключение казах:”Да живее Съединението под скиптъра на Българския княз Батенберг! Долу Румелия!”. Народът викаше „Ура”.

После това начело с музиката ние манифестирахме из целия град. Властите донесли за станалото да централната власт, която тутакси телеграфически заповядала арестуването на по-главните дейци.

Още в същата вечер, щом почнаха полицейските органи да ни дирят, аз с Димитър Сяров, Манол Георгиев отидохме по селата по агитация и оттам през Котел заминахме за Шумен.Батенберг ни прие добре във Военния лагер, нагости ни, говорихме само в присъствието на брата му Йосиф за Съединението. Той каза, че за същата цел били при него по-предния ден делегати от централния комитет:Муткуров и Ризов. На раздялата си той каза, че ако успеем да извършим Съединението в Пловдив, той ще навлезе веднага с войските си в Южна България. Най-после князът се прекръсти, обърна се към нас и каза:”Аз ще се туря начело на българския народ, ще проглася Съединението, макар да стана първата жертва. Бог да ни е на помощ!”

Ние се върнахме на 1-ви септември в Сливен. На 5 септември се събрахме около 180 души съмишленици във фабриката на Боеви при Гюрчешме”.Със съдействието на офицерите Галунски, Белов, Гюлмезов, с участието на войската провъзгласихме „Съединението”. Веднага арестувахме командира Галов /русин/. Някои искаха да арестуваме и окръжния началник Иванов, но това не сторихме, защото той заяви,че като българин е патриот и той желае Съединението да се извърши.

На 6-ти завзехме телеграфната станция, получихме окръжната телеграма от Пловдивския комитет, че Съединението е прогласено, почнахме да се свързваме телеграфически чрез Бургас за Варна с княз Батенберг. Също се съобщавахме с Бургас, Айтос, Карнобат, Ямбол, с Любомски, Векилов, Драндсеровски и други…

На 7 септември аз заедно с опълченците, въоръжени, цяла чета заминахме да пазим турската граница, гдето се установихме на Сакар планина, при Дервиш тепе.”

РИМ - Сливен

 

 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2018 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев