АЛЕКСАНДЪР БЕТОВ В СЛИВЕН СЛЕД ЕДНО ТЪЙ ДЪЛГО ОТСЪСТВИЕ: НЕ МОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ, ЧЕ НЯМА ДА РАБОТЯ НА СЦЕНАТА И ЗА СЦЕНАТА

...
11.06.2018 / 15:07

Държавният куклен театър в Сливен представи премиерното си представление по френската народна приказка „La Belle et la bête “(Красавицата и Звяра). Преводът й на български, постановката, сценографията, куклите, костюмите и оригиналната музика са дело на Александър Бетов. Историята за Красавицата и Звяра е преработена за представяне като пиеса в куклен театър от немския драматург за детска театрална литература Сабине Занц в театър Крефелд – Мьонхенгладбах, Германия.

Александър Бетов в момента е оперен певец в същия театър. Няма как да не отбележим факта, че неговият творчески път преди 33 години е започнал на сцената на ДКТ в Сливен.

В Сливен премиерата завърши с повече от 15-минутни аплодисменти – за актьора дебютант Георги Янев и за Александър Бетов.

След премиерното представление, преди да отпътува за Германия, Александър Бетов даде интервю за Аве-Сливен, медиен партньор на фестивала „Магията на вятъра“ 2018 година.

 

В отговора на въпроса дали след толкова години в театъра вярва в избора си да поеме по този път и дали се чувства уверен, че не е сбъркал, Алексанъдр Бетов отговори със смях и без да се замисля: - Да, да. Това е единственото нещо, което мога да правя. Определено, да. Смятам, че съм се научил на нещо във всичките тези години, правейки доста неща сам, гледайки много неща, работейки с много хора в съвсем различни жанрове.

 

А ето какво си спомня за времето и преживяванията си за това начало на пътя, който го довежда в Сливен: - Пристигнахме по разпределение трима млади колеги – аз, Силва Николова и Веселин Анев. Слязохме на гарата, не бяхме идвали в града и питаме един човек: Извинете, откъде се отива за театъра? Отговорът му не беше окуражителен: Ами, де да знам... Това бяха едни от най-хубавите ми години като млад актьор. Аз тук изиграх всичко възможно, което можех да изиграя. Работех с най добрите режисьори по това време. По-хубаво не можеше да бъде. В Сливен имаше изключителна творческа атмосфера. Имаше клуб на дейците на културата. Там хората се събираха не само да се напиват, имаше наистина културна атмосфера. Ние всички живеехме заедно по някакъв начин. И работехме заедно. С колегите от Симфоничния оркестър, от Операта, която тогава беше филиал на Консерваторията, от Драматичния театър. Беше много хубаво и бяхме много млади.

 

След кратка пауза събеседникът ни се връща назад към онова щастливо за него време: - Тук изиграх най-доброто си представление – „Пънч и Джуди”. Дебютът ми беше в „Клоунът Лорети и усмивката”, постановка на Петър Пашов. След това направихме „Кой се сърди”, постановка на Кирякос Аргиропулос, след това „Пънч и Джуди”, постановка на Яна Цанкова. Аз съм неин студент, от единствения ѝ клас във ВИТИЗ, по онова време. Благодарение на този мой успех бях преразпределен в Столичния куклен театър. Там започнах да се занимавам и с много други неща и шест години по-късно се озовах в Германия.

 

В Германия започнах съвършено нова професия. Учил съм пеене преди това, но отиваш в една друга държава, в един театър, знаейки малко немски. Беше доста трудно в началото. Но след третия месец започнах да разказвам вицове на немски. С упорит труд нещата потръгнаха. Друг начин няма. Ако чакаш вкъщи някой да ти даде нещо - не става. В нашата професия не е възможно. Трябва сам да си издействаш и да се научиш на неща, които няма от къде да ги научиш.

 

Сашо Бетов, както го наричат приятелите му тук от онези години, дойде в Сливен като режисьор на спектакъл, в който сам е играл осем сезона в Германия. Той обясни това свое завръщане на сцената на своя прощъпулник след една толкова дълга, като много важен за него самия жест: - След 33 години за мен беше много хубаво и много важно да се върна пак на тази сцена, която е свързана с много дълбоки емоционални спомени за мен. Страшно доволен съм, че всичкото това се случи и успях да го осъществя, защото то не беше лесно. Организацията не беше лека. Трябваше всичко да приготвя в Германия, да го транспортирам тук, хората да го докарат, да пристигне както трябва, да го сглобим на място, в по-други условия. В крайна сметка всичко приключи добре. Постарах се театърът да няма никакъв ангажимент към това представление, докато аз дойда и мисля, че успяхме. Много съм доволен, че виждам отново приятелите си в Сливен. Че виждам едни хубави засмени очи, че не сме се забравили. За мене кукленият театър е една форма на изкуство, което аз съм учил и правя с голямо удоволствие, което смятам за много важно, защото да възпитаваш деца на културни и естетически критерии е мисия. И се радвам, че мога да правя такива неща.

 

Въпросът дали в живия живот може да се получи тази хармония в отношенията, като в приказката „Красавицата и Звяра” го връща към предизвикателството да я представи на сцената: - Не знам дали би могло да се получи, но много би ми се искало. Затова правим това представление, защото сме се отчуждили и това отчуждение става все по-голямо и по-голямо. И, погледнато и в политически план, виждаме какво става по света. Хората са настръхнали едни срещу други. Ако можем да допринесем поне малко с това представление – да им кажем, че да се обичат един друг е много по-хубаво, отколкото да се гледат накриво, трябва да бъдем доволни. Любовта е най-красивото нещо на земята.Това е и посланието на спектакъла ни. Това е думата, с която завършваме представлението. Дали е възможно това да се превърне в добро. Ако се обичаме истински, ако се уважаваме един друг, ако имаме респект към това, което правим, към това, което мислим, към това което чувстваме, нещата ще са много по-различни и много, много по-добри.

 

Следващият въпрос го предизвиква да ни разкаже за негови лични съкровени вътрешни подтици да се отдава на различни творчески занимания – актьор, оперен певец, художник, композитор: - Тази история може да стане много дълга. Съвсем наскоро навърших 60 години. Малко стряскащо. Когато си помисля, не ми се вярва много, но е факт… Моето ежедневие е свързано с много работа. Занимавам се с много неща. Най-вече с театър. Преподавам на деца в средни училища. При нас в Германия има такива училища с по-разнообразна и по-обогатена програма към някакъв род изкуство. Работя като оперен певец вече 27 сезона. Това е една уникална професия, която ми носи едно естетическо удоволствие. Не мога да си представя, че няма да работя на сцената и за сцената.

 

След толкова години аз все още се вълнувам преди премиера на сцената, но когато имам откриване на изложба, вълнението ми е огромно. Защото след като работиш сам в ателието, някъде, където си се усамотил пред лист хартия или платно с мислите и чувствата си, за да видиш по някакъв начин изобразено, това което естетически те е предизвикало, идва един момент това нещо да го покажеш. В един момент си отваряш сърцето и казваш: Ето това съм аз, заповядайте, вижте...тъпчете и т.н. Работя основно с акрилни бои. Последно време съм си измислил една техника, която ми дава свобода и да си фантазирам и да си търся. Рисувам предимно жени, женски портрети. Жената е най-красивото, което е създадено на земята. Така смятам…Правя и фигуративна живопис. Аз много трудно си продавам картините, трудно се разделям с тях. Като продам някоя отивам, аранжирам сам при хората, които са я купили, да намерим подходящо място в жилището им, с осветление, цветово да съчетаем нещата.

 

Не мога да разделя кукления театър, операта, рисуването, музиката. Няма как да поставя граници в мене самия. Всичко вътре в мене е свързано. В последно време си пиша сам музиката за представленията, което е огромно удоволствие. Аз не съм толкова добър музикант, колкото артист, режисьор или художник, но въпреки това ми е адски приятно да си правя музиката сам. Голяма част е и изсвирена от мен, така че, за мен е предизвикателство и много е приятно

Още снимки от новината

...
...

 

 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2018 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев