ИЗЛОЖБА НА ИВЕЛИН ШИРОВ В ГАЛЕРИЯ „ДИМИТЪР ДОБРОВИЧ“

Светослав Милев

На фона на изпосталелия през последните години художествен живот, без запомнящи се творби, втората самостоятелна изложба на Ивелин Широв запълва една празнина. Носи радост и надежда, но като контрапункт тя навежда и на тревожни въпроси – за оцеляването на таланта, за подменени критерии за истинските стойности, за безразличието и сивотата в контакта автор –публика.

Тази изложба, уредена в пространствата на Музея на европейските автори от 19 и 20 век, впечатлява със своята прецизност и овладяност на трудните класически техники на гравюрата и литографията.Тя е неголяма по обем, но е внушителна по изразителност и бележи открояващото развитие на почти неизвестен доскоро художник в нашия град, който има и своя, бих казал, международен успех.

За това научаваме от едно пестеливо съобщение в Бюлетини на СБХ, получаван в Сливен от малцина. Ивелин Широв и Васил Ангелов са отличени в голяма конкуренция на Десетото трианале на графиката в японския град Кочи. Известна е максимата, че никой не е пророк сред своите, но е срамно и тъжно, че такъв факт, достоен за гордост, като тези отличия, остават незабелязан от медиите, фокусирани, за съжаление, с цялата си енергия в жълти новини и „забавни“ теми и сюжети. Това, казано в скоби, като част от атмосферата на спомената вече разочароваща несподеленост.

На двете нива в приземния етаж на галерия „Димитър Добрович“ на Ларгото са подредени двадесет графични творби - лино и литогравюри, и десетина живописни творби. По време живописните работи са по-ранни. Те са изпълнени в стилистиката на „фотореализма“. Става дума натюрморти с традиционна за този род творби сюжетност. В едно пространство - изчистено до условност ,осветено и стоплено от авторовото отношение – с прецизност и вдъхновена търпеливост са изобразени разчупен хляб, плодове, посуда от стъкло с течности, фрагменти от техническа предметност.

Същото отношение и третиране на натурата виждаме и в графичните творби на Широв. Сред тях също има натюрморти, но впечатляващият интерес на автора е върху портрета и човешката фигура.Изобразителността му при тях стига до по-голяма степен на изчистеност и обобщение, психологизъм и метафорични внушения. Такава сила например съдържа портретът на възрастен мъж, пиещ от шепите си вода – символизиращ вечното желание у човека за живителна връзка с природата.При другия портрет на възрастен мъж, авторът е избрал ракурс, будещ представа за мъдрец от загадъчния Тибет.

За определения успех на изложбата допринася серията графични потрети и фигури на жени, изпълнени в едър мащаб, с овладяна стилизация на рисунъка в изчистеното да крайност условно пространство. При реализираните в техниката на цветната литография работи се третират пространствени решения, в които цветът се явява формиращ фактор. Метафизичната им звучност подсказва за вероятен бъдещ етап, към който авторът е поел. Докъде ще го доведе този път предстои да видим. Показаното във втората негова изложба ни дава основания за надежда, както казах в началото, за по-нататъшни успешни творчески търсения . На добър час!

Още снимки от новината