ЕДНА ОТ ВЪЛШЕБНИТЕ „ПЕТ ПРИКАЗКИ“ НА ВАЛЕРИ ПЕТРОВ ОЖИВЯВА НА СЦЕНАТА НА СЛИВЕНСКИЯ КУКЛЕН ТЕАТЪР

Петромил Денев
07.02.2018 / 14:59

На добър час на режисьора-дипломант Петромил Денев в търсене на „бисерчета“ в изкуството

 

Държавният куклен театър в Сливен представи премиерата на спектакъла „ПУК“, по популярната приказка на Валери Петров. Постановката е дипломна работа на Петромил Денев – абсолвент по режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Сценографията е на Силва Бъчварова, музика Пламен Петков. Ролите изпълняват Вангел Апостолов, Георги Янев, Ивета Георгиева, Мария Райчева, Мария Джойкева, Никол Николова, Стела Стоянова, Цветелина Николова

Творческият екип си е поставил за цел със словото на вълшебника Валери Петров и собственото си въображение да поднесе на зрителите завладяващата история по вълнуващ и забавен начин срещата на едно дете със света на морските обитатели и тяхната борба за оцеляване. „Има във морето / на детските игри / бисерче, което / ни прави по-добри…“

Вече е минал предпремиерният спектакъл, който беше наблюдаван от държавна комисия от преподаватели в Театралната академия – проф. Жени Пашова, доц. Мария Диманова и проф. Слави Маленов. Сега вълненията на авторите са за самата премиера. Минути преди да започне спектакълът се насочваме към две от главните „действащи лица“ в случая – режисьорът-дипломант Петромил Денев и проф. Слави Маленов, член на държавната изпитна комисия.

Те бяха любезни да отделят внимание и на интереса на Аве-Сливен към случващото се през техния поглед. Предлагаме споделеното от тях в последователността на проведените поотделно разговори.

 

Петромил Денев: В голяма степен следваме абсолютно оригиналния текст на приказката, запазили сме духа на Валери Петров. По принцип спектакълът е за деца над шестгодишна възраст – шест плюс, но на предпремиерното представление публиката беше от петгодишни деца, които спокойно и с интерес запазиха вниманието си до края. Това за мен беше малка изненада, същевременно ме накара да се чувствам много добре.

Питате ме къде да търсим сега „бисерчето, което ни прави по-добри”. Според мен посланието на Валери Петров е, че бисерчето е само на едно място. То не е навън, то е вътре в нас. Аз така съм гледал на тази приказка, че това тя се опитва да ни каже. Просто ние трябва да осъзнаем, че трябва да ги търсим, трябва да се стремим към тях - бисерчетата. Също така много е важно човек да открие детето в себе си, макар че много по-трудното е да го запази. По-важното за мен е да успяваме да го намираме в нас.

Целта ми като режисьор е на сцената да са само куклите, да не се виждат кукловодите, придържам се в случая към „по-стария куклен театър“. Знаем, че театърът влияе на всички сетива, затова много държа актьорите да са невидими, подводната среда да е изцяло реална, куклите да са плуващи. Това се получава с „черната камера“.В същото време залагам, както казах, и на самия текст, на интригата на разказа. Надявам се срещите и перипетиите на героите по начина, създадени от Валери Петров и “пресъздадени“ от нас, да развълнуват и малките зрители и те по един непринуден начин да разберат приказката, нейните поучения от обитателите на морските дълбини, видяна през очите на главната героиня Лилито.

Важно е и аз не мога да не отбележа специално възможността за изява първо като актьор в Сливенския театър, с уговорката, че тук ще поставя дипломния спектакъл. Знаех, че като режисьор ще работя с цялата трупа на театъра. Това беше доста непредвидимо, защото когато дойдох в театъра съставът беше доста по-различен и не знаех дали ще се получат нещата с новата трупа. Но, смея да твърдя, че се получиха. Има една интересна енергия, която като се подхване и се използва в точния момент, тогава се получават най-добрите неща.

Бих добавил и сериозната подкрепа от известната сценографка и художничка Силва Бъчварова, която направи много хубави проекти за кукли. Те са много специфични затова, че са за черна камера. Музиката на Пламен Петков също е писана специално за спектакъла и аз съм изключително доволен от музиката. Много са хубави песните. Любима ми е песента за бисерчето.

Всяко обучение в Академията завършва естествено с показването на определен творчески резултат – моето се случва с този спектакъл на професионална сцена. Думата в случая имат моите учители, тяхната дума тежи. Затова нямах търпение да чуя забележките им. Те винаги ти казват най-точните неща. Аз съм учил при проф. Жени Пашова и покойния доц. Петър Пашов, и всичко, което съм научил, съм го научил от тях. И съм им изключително много благодарен, за това, което са ми дали. За любовта към кукления театър.

…В момента не ми се говори много, защото започва да расте напрежението. Вече е 6 часа и 1 минута. След по-малко от 30 минути започваме премиера и аз нямам търпение да се „сблъскаме“ с публиката.

 

Ето какво каза за Аве-Сливен и проф. Слави Маленов:

Днес имаме задачата да гледаме спектакъла на младия режисьор Петромил Денев, да проведем среща с него, разговор за евентуални корекции. Това е негов дипломен спектакъл. Той трябва да представи още и режисьорска книга и да направи защита на това, което работи. Ние сме държавна изпитна комисия. Нашата задача е да проверим професионалното израстване на един режисьор.

За мен първата постановка в професионален театър е едно от първите големи изпитания на младите режисьори, въобще творци, които отиват в професионален театър. На учебната сцена всички са приятели, има една такава приповдигнатост. Разчита се повече на учебния процес и не се обръща толкова внимание на гонене на краен резултат. Тук условията са доста по-други, сроковете са много по-сгъстени. Тук човек трябва да е много по-подготвен предварително, за да може да спази сроковете, да влезе в ритъма на трудовия процес. И винаги първите срещи с тези условия са малко трудни. Предизвикателство за всеки един студент, но, от друга страна, това го кара да се стегне и да може да отговори на високите изисквания, които поставя професионалният театър. Така е и в случая. Виждаме как те се опитват да се преборят с неща, които са лимитирани във времето. Времето е краен ресурс и то не може да се разтяга, както това се случва на сцената. На сцената можем да спрем времето, да го сгъстим, да го запазим за по-дълго. В производствения процес тези неща не стават.

Петромил Денев се опитва със средствата на техниката „черна камера“ да създаде оня свят, в който героите плуват и нямат гравитация. Това е негово стремление да създаде някаква илюзорна среда. В кукления театър може да се представят едни въображаеми създания, които ние не можем да видим в реалния живот, което в драматичния театър по-малко може да се получи.

За съжаление, кукленият театър много се опитва да прилича на драматичен театър понякога. За мене това, което би могъл да продължава да развива е именно куклеността. Кукленото присъствие, кукловоденето, различните техники, защото това го различава от другите изкуства, овладяването на неживата материя, боравенето с едни характеристики. В другите изкуства ги няма.

Ключът за оценка на доброто представление ли? Доброто е субективно понятие, но в крайна сметка човек дълбоко в себе си носи едно усещане, едно вярно усещане за тези неща. Няма универсално понятие, но за мене доброто представление се усеща с дъха на публиката. Когато усещаш притаения дъх на хората в залата, знаеш, че те следят, те се вълнуват от това, което става на сцената. За мен това е важното. Не са ми важни аплодисментите или смеха в залата. Важно ми е вниманието на хората. Спектакълът се ражда със зрителя. Тук много добре слушаха децата. Да са живи и здрави. Да имате винаги такива зрители.

А доброто в човека, това бисерче, което постоянно търсим - може би някой ден ще го намерим. Дай, боже!

Още снимки от новината

проф. Слави Маленов
...
...
...
...
...

 

 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2018 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев