КОЕ Е ПО СТРАШНОТО ОТ САМИЯ СТРАХ

...
13.11.2017 / 14:51

Кукленият театър в Сливен представи премиерния си спектакъл „Драконът”, по текст на Евгений Шварц. Постановката е на Бисерка Колевска, сценографията - на Свила Величкова, автор на музиката е Нелко Коларов. Участват актьорите Борис Георгиев, Вангел Апостолов, Георги Янев, Делян Кьосев, Любомир Желев, Мария Джойкева, Анна-Валерия Гостанян.

 

В спектакъла се разказва за една измислена страна в незнайно време, в която вилнее страшен Дракон. Всяка година той взима по едно момиче. Тази тежка съдба очаква прекрасната Елза. За щастие от там преминава рицарят Ланселот и променя хода на събитията. Той научава покорния народ, че може да се бори за живота и щастието си, убива Дракона и спасява Елза. Научава ги да бъдат смели и да не допускат дракони да завладеят душите и телата им.

 

След премиерата директорката на театъра Ефимия Павлова благодари на създателите на спектакъла с думите: Благодаря на невероятния тандем Бисерка Колевска и Свила Величкова, които отново избраха нашия театър, за да сътворят поредното си вълшебство. На Нелко Коларов, за невероятната музика, която написа, на артистите, на художественото ателие, на техническия екип, както и на целия екип.

 

Ето какво споделиха за „Аве-Сливен“ в отговор на наши въпроси режисьорът и някои от изпълнителите след премиерата, състояла се на 10 ноември:

 

Госпожо Колевска, какво е първото чувство след финала на премиерното представление?

- Много е приятно чувството, когато има аплодисменти, защото трудът, който положихме, макар и с удоволствие, беше много голям. Актьорите нищо не виждат през маските, играят почти като слепи котета. Но за да я има тази деформация, тази гротеска в цялата визия, търсихме някакво изкривяване на образа. Този плазмодий Хенрих, който е готов три пъти да продаде своята годеница, само и само да стои на власт, не може да се направи по нормален начин. Това води пък и до такива тежки моменти за актьорите с тези маски и костюми. Но, тъй като много ги харесаха, те с удоволствие се подложиха на това изпитание.

 

Днес е 10 ноември , случайно ли избрахте днешния ден за премиерата?

- Нямахме друга възможност. Аз бях в Унгария, сега се връщам. Там със Свила поставихме „Барон Мюнхаузен” в един град близо да Будапеща - Гьор. Премиерата беше на 5 ноември. Тук репетирахме през август, когато не можем да направим премиера. Затова сега за три дни възстановихме всичко и успяхме да „вдигнем на крак“ Драконът.

Пиесата е много удачна за тази дата, защото в нея се говори точно за това, как трябва да се освободим от всичко, което ни кара да потискаме сами себе си, истинските си чувства. Да се страхуваме от нещо, което не е чак толкова страшно, отколкото тази автоцензура, която ние си налагаме.

 

След като свърши представлението попитах едно 4-5 годишно момиченце, кои от героите харесва най-много и то ми изброи поименно трима от тях. Това изненадва ли Ви?

- Авторът Евгени Шварц е живял преди 100 години. Така се въртят нещата в живота, че сега тази пиеса звучи толкова актуално, колкото и някога. Тя е направена по една китайска приказка, където ставало дума за един дракон също, но всеки, който се опитвал да пребори дракона, за да може да го пребори, той самият се превръщал в дракон. Това е провокирало авторът да напише тази пиеса, като я адаптира за своето си време. Искал основно да накара публиката, когато е в залата, да се освободи и наистина да се опита да пребори дракона извън себе си и в себе си. И не случайно е сложил такива емблематични имена на героите си – Ланселот – за всички той е познат като Рицаря, който се бори за правдата, който винаги е смел. Затова и децата го припознават. И неговата прекрасна Елза. Драконът за всички деца и възрастни е ясен. Затова имаме желание този спектакъл да се гледа от деца и от възрастни.

 

За пореден път гледаме Ваш спектакъл в Сливенския театър, който очарова. Какво Ви води насам?

- Може би корените – майка ми е от Сливен. Тук имах доста роднини, но за жалост,отдавна никой вече не остана в града. Директорът на театъра Ефимия Павлова е готова да рискува. Дава възможност да се правят по-големи проекти, кани външни актьори, защото трудно се поддържа в днешно време голяма трупа. И това дава резултат. Когато има добър сценарий, има добри актьори, всеки знае.

 

Трима дебютанти участват. Как ги избрахте?

- За разлика от други представления, с участието на двама-трима човека, тук нямаше как да се случи. При завършването им си избрах тримата нови артисти. Харесахме се и те оправдаха доверието ми.

 

В съсловието вече се е наложила употребата на израза „тандемът Бисерка Колевска – Свила Величкова”, как ще го коментирате?

– Откакто се познаваме работим заедно със Свила Величкова. Почти 30 години - заедно в телевизията 25 години. По театрите. Много е лесно да работиш с човек, с който се разбираш. Много пъти аз започвам едно изречение – тя го довършва. Когато си имаш екип е много лесно. Имаш му сто процента доверие. И дори някой път нещо да не ми се случва подходящо, тя като каже - не, не, дай, ще го направим, аз и вярвам, защото знам, че стане…

 

Сред публиката имаше много артисти от други градове, как си обяснявате този интерес?

- Да е жив и здрав Фейсбук, много картинки пуснахме. Много хубаво е, че на премиерата дойдоха колеги, защото от доста време това не се случва по театрите. Някак си се капсулираха, всеки в своя град. Едно време не беше така. Ако се върне това да се гледат един друг, да се радват на успехите си, не само да има злоба или ненавист, или завист – това ще е много хубаво. И за всички ще е полезно.

 

Очакванията Ви за спектакъла?

– Пожелавам ”Драконът” да лети по много държави, по много фестивали. Да има дълъг сценичен живот. Искам да благодаря на актьорите. Имаше случаи, когато аз ги пусках, че са много уморени. Казвах им: „Хайде, тръгвайте си”, а те тайно, след като си тръгна се връщат и почват да репетират сами. Такова чудо не ми се беше случвало досега. Идват, въртят конструкцията до 10, до 11 часа вечерта, остават, шият си куклите, защото все нещо се разпаряше, чупеше и т.н.

 

С такава лекота се движеха по сцената.

- Повярвайте, не! Да не говорим, че конструкцията се чупеше всеки ден. Не искахме да стои като мъртво тяло – трябваше да е този лабиринт, през който не можем да се измъкнем от него. Това е тялото на дракона и лабиринта на живота, през който не можем да се измъкнем от самите себе си. Искаше ни се това да стане с действие. Това ни костваше много репетиции.

 

От доста време със Свила сме се отказали от традиционния куклен театър, защото аз лично много мразя да виждам някакви чичовци и лелки, облечени в черно, които държат някакви кукли. Има толкова много информация, анимационни филми и децата не могат да възприемат това. И аз също. Ние сме избрали да има кукла, но да не се вижда човекът, който управлява тази кукла. И тъй като правим спектакли за драматични театри някак си ни се вижда вече „манастирът тесен“…с марионетката и петрушката. Разбира се, за други спектакли не е така. На нас ни е по-интересно да правим спектакли, в които актьорите да имат повече възможности за изразяване.

Един актьор с тялото си само не може да прави тези неща, които те днес правеха по сцената в тези маски и костюми, което пък прави образите по-ярки и карикатурни. Човек със собствената си пластика не може да достигне до такова обобщаване, като куклата.

 

Как определяте жанра на представлението?

- Много жанрове преминахме, мислихме за немски експресионизъм, защото тогава е писана пиесата. Но тя си тръгна по своя път и няма чист жанр, който да назова. Отдавна няма чисти жанрове. Както няма чист куклен театър, чиста опера, хореография. Сляха се толкова много жанровете и различните стилове. Кукленият театър се сля с драматичния, в драматичния често има кукли. Завършили за кукловоди са в Народния театър и обратното. Борис Георгиев напусна театър „София” и дойде тук да играе. Има преливане, което е много полезно, защото смесването на различни школи взаимно се допълва. Аз предпочитам да работя с куклени артисти, но е много важно да имаш един-двама драматични, защото те владеят по-добре словото. Те нямат това усещане за кукла, например Борис, ако беше куклен актьор щеше да си направи по-странни неща в пластиката на куклата, но пък той много добре владее словото. Куклените артисти са със страхотна фантазия, добре владеят куклите, но много често изпадат в детайли и някак си изпускат общото.

 

Каква е ролята на музиката в спектакъла?

- Свикнали сме да очакваме, куклен театър – песни. Тук няма място за песнички. Темата си е сериозна. По скоро трябва да засили драматизма и романтизма. Мисля че тази функция тя изпълни.

 

Каква публика очаквате?

- Винаги съм искала спектаклите да се гледат от бебета до 90-годишни. Засега успяваме. Днес имахме представление пред четвъртокласници. Децата разбираха абсолютно всичко и реагираха, участваха активно в това, което се случва на сцената. Даже и по-малки биха могли да го гледат. За малките е сюжетът на приказката – един Дракон, който иска да убие една принцеса и един принц, който се появява и я спасява. За големите има и друго, както казах, изключително съвременната тема за страха, за подчинението.

 

Какъв е днешният страх?

– Той си е такъв, какъвто си беше по време на комунизма. То голяма разлика няма. Хората имат една автоцензура, която така и не успяхме да изтръгнем от себе си. Поне моето поколение, не знам за младите как е. Когато започваш да правиш нещо винаги си мислиш – ако направя това дали няма да ме уволнят, дали нещо няма да се случи. Както едно време… Мойсей водил народа си през пустинята, докато умрат живелите в робство, за да няма нито един с робско мислене, така че и ние трябва да измъкнем този страх и този Дракон от себе си.

 

Ето и споделено от изпълнителите след представлението:

Актьорът Георги Янев е от Бургас. Завършил е тази година НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Боньо Лунгов. Играе Архиваря в Драконът (бащата на Елза). С тази роля той дебютира на сцената на Сливенския куклен театър.

„Доста хубаво начало за мен. Сливенският театър е най-добрият избор, който можех да направя след Академията. Всички в театъра са много приятелски настроени. Изгражда се доста добър колектив. Бяхме подготвени за по-лошо. Младите сега избират да се занимават с компютри и икономика, а не с театър. При мен се случи, че театърът ме избра. От малък. То или е в тебе, или не е. Това ми е първата работа с режисьор извън НАТФИЗ, бях много притеснен. Режисьорката успя да ни предразположи абсолютно всички, да ни сплоти. Нито сценографията, нито куклите са“ лесни“, но успяхме да се справим”.

Вангел Апостолов (23г. ) тази година е завършил Пловдивския университет, специалност актьорско майсторство за драматичен театър при Иван Налбантов: Още от студентските си години играя в дрматичен театър, в опера, мюзикъл. В нашата професия има огромни шансове, на много места можеш да се реализираш. Реших, че трябва да пробвам и в куклен театър. И ето ме в родния Сливен. Учил съм в Икономическата гимназия.Тези, които чувстват, че Драконът живее в тях трябва да го изкоренят. Нашето поколение е точно това поколение, при което има толкова много промени. А имам страх, че един ден, не за нас, за нашите деца няма да има никакво бъдеще. Става ми тъжно от този факт. Този ми е страхът - че един ден ще гледам детето ми как умира от глад или от простотия. Просто западаме не само като държава, но и като манталитет. Това, което показваме от сцената е начин да се преборим с този страх. Това е начин - изкуството да се бунтува. Работихме чудесно с режисьорката. Тя знае какво иска и го постига. Зрителите ще се убедят сами.

Мария Джойкева също дебютира на сливенска сцена. Тази година е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Боньо Лунгов: За мен беше много интересно това предизвикателство. Всичко е много различно от това, което съм играла.

Борис Георгиев (1980г.), актьор за драматичен театър на свободна практика: Завършил е НАТФИЗ през 2003 година. Играе Ланселот.„Имам други учители извън академията - Бончо Урумов, Мила Искренова с танците, режисьорът Владо Петков. Драконът не е просто един Дракон, с който ние се борим. Това е един дракон, който ни управлява и ни води към злото и към мрака. Не случайно премиерата е на 10 ноември. Нашият съвременен страх, на хората в България,е да не останем гладни, бездомни, да не останем без хора, които са ни близки. За жалост всички тези страхове ни водят към старата приказка – Наведена глава, сабя не я сече, затова продължаваме да си мълчим. Просто сме в онова време преди 10 ноември, колкото и странно да звучи. Моята надежда е, че младите, които са след нас, няма да имат тази робска психика, ще бъдат доста по-борбени, ще искат да следват мечтите си и няма да се поддават на манипулации, на някакви страхове, кой какво ще си каже. За разлика от нашите родители, и от нас дори. Смятам че те са доста по-крайни и некомпромисни от нас. Наистина вярвам в тях. Приказката е малко сложна. Не е само за деца, прекрасна е и за възрастни. Днес имахме по-млада публика и те реагираха страхотно. Обичам сливенската публика.

Още снимки от новината

...
...
...
...
...
...
...
...

 

 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2017 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев