ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е ПРЕД ИЗПИТАНИЯ, НО НЯМА ДА СПРЕ МОНИТОРИНГА

Мартин Шулц и Жан - Клод Юнкер
27.10.2016 / 11:17

Христо Иванов

 

Както вече стана ясно, новините, че мониторингът в областта на правосъдието пада, са силно преувеличени до степен на манипулация. Тече предварителен и съвсем не консенсусен процес на обсъждане на необходимостта от развитие на инструментариума на ЕС за реакция при кризи на демократичния и правов ред и при заразяване с корупция в отделните страни членки. Фокусът не е толкова България и Румъния, а по-скоро процесите в други държави.

 

Дори и някога да бъде взето решение за създаване на нов инструмент в тази област, и дори и той да замени някой от съществуващите механизми, от това по никой начин не следва, че България може да очаква да се "измъкне" без да си е изпълнила ангажиментите

 

В това "недоразумение" за пореден път виждаме отразено неистовото желание на нашата корумпирана политическа класа да се отърве от мониторинга на ЕК, защото при всичките си ограничения и недостатъци, през последното десетилетие той беше онзи източник на натиск за някакви реформи, без който статуквото щеше отдавна да е възтържествувало.

 

На фона на все по-крещящия разгул на мнозинството във ВСС и неговия лидер Цацаров, на замитането на все по-гръмките скандали и отказа от каквито и да било преструвки за борба с корупцията по високите етажи на властта, се задава поредния мониторингов доклад.

 

Наред с него се очаква и докладът на специалната мисия за оценка на прокуратурата.

 

Изнервеността на корупционния ни естаблишмънт става видима и почва да буди подозрения за разнобой и изпускане на контрола

 

Една подобна новина, че мониторингът скоро ще отпадне, би внесла много необходимо успокоение в редиците. По същият начин периодично се съобщава как всеки момент ще ни приемат в Шенген, а после, че ние самите не го искаме.

 

Това, което често не се разбира е, че последната дума по съдбата на мониторинга имат страните-членки, а не фракциите в Европарламента или дори ЕК

 

И докато за функционерите в ЕНП, ПЕС, АЛДЕ и пр. най-важно е да си осигурят съответната бройка гласове от България, често на цената на безпринципни сделки, политиците в националните столици трябва да мислят и как биха могли да "продадат" на избирателите си решение, при което България, която 10 години не си мръдна пръста срещу захвата на институциите си от корупцията, бива освободена от наблюдение просто така. Особено на фона на впечатляващите успехи в Румъния. Още повече, че предстои период на избори в няколко важни столици.

 

Допълнителен проблем пред надеждите за установяване на пълен корупционен суверенитет у нас следва от заплахите за сигурността на ЕС. В техния контекст

 

корупцията в България вече не е просто проблем на отделна страна-членка, а все повече се превръща в проблем на общата сигурност на съюза

 

Това личи най-добре през призмата на друга инициатива, чието обсъждане започна наскоро – обявеният след атентатите в Париж курс към създаване на Европейски съюз за сигурност. В основата си, всяка подобна структура е мрежа за текущо споделяне на разузнавателна и друга чувствителна информация.

 

Участието на страна, като България, в която институциите са напълно прогнили, а всичко е за продан, прави изграждането на подобен съюз невъзможно. Така, по неофициални данни, в съществуващите мрежи на Европол и Евроджъст, реално споделят информация само 5 от 28-те членки на ЕС, сред които България и Румъния. Останалите предпочитат двустранния модел на отношения, при който

споделяната информация се дозира внимателно с оглед доверието и конкретната необходимост да се знае.

 

Но двустранният формат не може да обезпечи координирано колективно действие с необходимата ефективност и дългосрочност на съвместното планиране. Това налага създаване на пространство на споделено високо доверие в институциите на национална сигурност.

 

И от тази гледна точка, няма никакъв разум да се очаква, че пред лицето на най-голямата криза за европейската сигурност от десетилетия и редица напълно нови предизвикателства, съответните служби ще започнат да доверяват свободно най-ценния си актив – информацията – на страна, в която висши държавни фигури са затънали до гуша в неизчистени съмнения за корупция, зависимости и покровителстване на престъпни схеми, в които има индикации за безразборно взаимодействие с всякакви международни рискови фактори. Още повече в момент, когато фигури като Ердоган и Путин демонстрират невъобразимата лекота, с която въздействат на решенията в София...

 

В тази перспектива, логичните сценарии са два – или рязкото покачване на доверието към институциите ни, което предполага истински революционни реформи, или, по-вероятно, създаване на Съюз по сигурност, от който България, изрично или мълчаливо, е изключена

 

Във втория случай, ще се добави още една област, в която ние оставаме извън ядрото на интеграция и изпадаме в ролята на сива периферия, което е и основната цел на Кремъл по отношение на страната ни.

 

Но дори и при този вариант е трудно да се очаква ЕС осъзнато да се лиши от единствения си инструмент за принудително инжектиране на поне някакъв ред у нас

 

Фактът, че миналия декември Меркел застави Борисов да поиска допълнителен мониторинг върху силно проблемната ни прокуратура не говори за готовност за "вдигане" на наблюдението.

 

Разбира се, корупционният синдикат у нас свързва надеждите си с кризата и общото изпадане в лидерска дезориентация на ЕС и ключови страни-членки. Възможно е поне за известно време тази сметка да се окаже вярна и въздействието на ЕС като външен скелет за нашата държавност да отслабне силно. Възможно е също, това да се окаже достатъчно за отключване на сериозни тенденции на дезинтеграция и регрес у нас.

 

Би било добре тази реалност да послужи за отрезвяващ сигнал за българските граждани, че е време сами да поемем отговорността за страната си и за налагането на законност в нея.

www.dnevnik.bg
 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2017 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев