КАКВА МЕСТНА ВЛАСТ НИ Е НУЖНА?

Мирела Иванова
03.12.2015 / 11:44

Нека се замислим колко населени места се обезлюдиха, останали без поминък, управлявани немарливо или с феодални методи, безнаказано разграбвани от несменяеми кметове. От каква местна власт се нуждаем, пита Мерела Иванова.

 

Един месец след местните избори в София се проведе конференцията "Перспективите пред местната власт и новия програмен период", организирана от Сдружение "Граждани за европейско развитие на България" и фондация "Ханс Зайдел".

 

Проблемите, обсъдени на форума, намериха медиен и обществен отзвук главно под формата на крилати премиерски фрази, макар че разговорът за развитието на регионите в България е насъщно важен - налага го драстичното социално и икономическо неравновесие в страната.

Северозападът днес вече е синоним на бедност и безперспективност, а и не само той. Нека се замислим колко много населени места се обезлюдиха почти, останали без поминък, управлявани немарливо или с феодални методи, безнаказано разграбвани от несменяеми кметове и близките им роднини или съпартийци, а също и колко млади хора не намират мотивация да останат и да се реализират в родните си места, да съучастват в обживяването и възраждането им.

 

Решимо ли е уравнението местна-централна власт?

 

Проблемите на местната власт не са един и два, но не са и нерешими: при прозорлив мениджмънт, добра работа с европейските фондове, прозрачност и дисциплина. Трябва да сме крайно недоброжелателни, за да си затваряме очите пред успехите, които са налице в София, Бургас, Стара Загора. Бихме си пожелали и жителите на населените места да проявяват повече отговорност и съучастие в поддържане и опазване на вече изграденото, но навярно тепърва предстои да се самовъзпитаваме и в тази посока, на даването, а не само на искането и очакването.

Успехите, трябва да признаем, най-често са опрени на два решаващи капитела: на първо място несъмнено е личността на кмета и дарбата му да е отдаден на обществената работа повече, отколкото на личната си изгода, да създаде ефективен екип и да е грижовен стопанин, на второ място – както и да го увъртаме, не е без значение партийната му обвързаност с централната власт. Поначало мисленето в България е „централизирано”, повечето хора си представят и очакват въпросите да се решават от единен център, от главен началник, който въвежда правилата и налага дисциплината.

 

Защо в малкото място и възможностите са малко?

 

Малцина от гражданите вярват, че нещо зависи от тях – а особено в упражняването на местната власт би трябвало да зависи доста. Хората в населените места се познават добре и са длъжни съвсем осъзнато и съвсем изкъсо да следят кметовете и екипите им, и сигурно го правят, но на маса, шепнешком. Да не забравяме от друга страна, че общините на много места са основен работодател и хората имат причини да се страхуват и от зависимости, безработица и различни форми на „скрит терор”.

Удивителното е само, че приемат част от абсолютно незаконното разбогатяване на местни управници като нещо нормално: примерите не са само с вечния Ценко Чоков, но и с преизбраните преди месец кметове със втрещяващи имения и лимузинни автопаркове в Пазарджик, Провадия и другаде.

Конференцията "Перспективите пред местната власт и новия програмен период" постави и съществените въпроси за финансовата дисциплина и дълговете на общините, за местните данъци и такси, които несъмнено ще се увеличат. Добре би било обаче, когато да се говори за развитието на регионите, да се споменават и перспективите за приобщаване на големите ромски общности, да се има предвид и някакъв културен и образователен хоризонт за всички. В противен случай обществото няма да дочака развитие и разцвет.

 

Дойче веле
 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2017 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев