На Богоявление: да си спомним за поета Йордан Янков

...
06.01.2014 / 18:42

ПОСЛЕДНАТА ВРАТА

Само че ключът не е у теб.

 

/Стихотворението е от Йордан Янков /1936 – 2011/

 

За да няма недоразумения – това е цялото стихотворение. Поместено е в последната книга на поета „Прагове”. Самата книга е част от поредица от девет тома – седем от тях са стихотворни сборници, а два съдържат мемоари и фрагменти. Оформени са много стилно- в еднакъв размер и графична визия, със заглавия от една дума. През последното десетилетие от живота си поетът като се затопли през май потегляше за фамилна къща на съпругата му Нина в с. Гинци и се връщаше в късната есен с папка нови произведения. Топли-топли още повечето от тях влизаха в книга от споменатата поредица.

Въпросното томче „Прагове” съдържа стихове от 2008- 2010 година и официално излиза от печат през 2011-та в издателство „Парабола” на Николай Захариев, както и всички останали. Изпратил ми го е по пощата с дарствено посвещение с дата 5 януари 2011 година. На днешния Йордановден в негова памет в ранни зори препрочетох тази книга отново. Сега едва обаче виждам, че почеркът му е малко несигурен и буквите ми изглеждат някак уморени. Данчо имаше старомодния навик акуратно по най-различни поводи да пише писма не на пишеща машина, а с безупречно четливия си и красив почерк. Нали на младини няколко години е бил учител и е учил децата на това.

В подредбатата на изключително единната като дух и съдържание стихосбирка „Прагове” през няколко работи има стихотворения от по един ред. Много мъдри и много истински като наблюдения, без никаква маниерност, от каквато страдат понякога други автори на подобни творби. „Последната врата” обаче наистина ме разтърси. Може би защото след по-малко от пет месеца – на 25 май 2011 година, вместо за Гинци Йордан Янков потегли за оня свят и мина през онази, последната, врата, за която никой смъртен няма ключ, но тя винаги е отворена за всеки... Това стихотворение ми напомни и за неговия стоицизъм - през последните години той имаше куп болести, но никога, поне пред мене не се е оплаквал и не е говорил за тях. Мисля си, че Данчо Кроткия, както гальовно го наричаше поетът Христо Банковски, беше силен с мъдростта, дарбата и красотата на своята личност и им остана изцяло подвластен до края на дните си, затова вероятно дори на всяка налегнала го болежка е казвал просто ”Здравей”.

За по-широката публика от по-старото поколение името Йордан Янков е познато като автор на текстове на десетки популярни хитове на звездите на българската естрада. Казвал ми е, че само песните на Зорница Попова по негови текстове са около 300… Самият той извън литературата и книгите имаше още поне две големи страсти – изобразителното изкуство и музиката и сам понякога правеше опити да рисува и да композира.

Нека на днешния ден си го спомним - със спокойствието, добронамереността и хармонията, които ни даваше приживе общуването с него. А и сега продължава да ни дарява с тях чрез творчеството си, където неговият дух обитава и ни говори „кротко” и ни отваря очите за света, видян от него. Като например в стиха за нашия и неговия Сливен: „И всяко нещо в този град е винаги прегърнато от друго нещо”.

 

Петър Сяров

-----

 

На колажа, който илюстрира поредицата: Портретни скици на Йордан Янков от художниците - Георги Янакиев, Тома Трифоновски, Димитър Донев, Георги Трифонов, Тодор Ваков, Иван Димов, Алцек Мишев, Генко Генков, Автопортрет, Атанас Василев

 

 

 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2017 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев