Станишев можеше да избере по подходящ ден за агитация

---
08.09.2013 / 19:26

Петър Карабоев

 

Лидерът на БСП и председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев направи поредния, меко казано, непремерен ход за български политик.

 

Днес, ден след като България отбеляза 128-та годишнина от Съединението, той участва в събор на приятелите на Русия край Казанлък, което откровено казано е гаф.

 

Гаф е не заради поредните му призиви за икономическо приятелство с Русия, което щяло да "развива България като модерна, икономически силна, технологически развита държава, която има своята тежест".

 

Гаф е заради думите, които произнася Станишев в началото на словото си: "Паметта е важна за един народ, който не помни своята история, отношенията с другите народи, който не тачи това, което е постигнато, няма бъдеще".

 

Всяка част от това изречение се обръща срещу него, когато е произнесена точно в тези дни и на това място.

 

Защото Съединението, което празнуваме, е категорично осъдено от освободителката Русия и дава началото на рязко влошаване на българско-руските отношения. Това води до задълбочаваща се криза и проруския преврат от 9 август 1886г., предизвикал в крайна сметка и абдикацията на първия български княз. През ноември 1886г. окончателно са скъсани отношенията с имперска Русия, а избягалите там офицери-русофили организират с руска помощ провалилото се въстание от февруари 1887г. Ще трябва да минат още почти 10 години до 1896г., за да се възстановят дипломатическите отношения с Освободителката.

 

Краят на управлението на Батенберг е емблематичен и за това как заиграването с имперските цели на Русия може да излезе твърде скъпо. Със съгласието на новия император Александър III (след убийството на 1 март 1881г. на Царя освободител Александър II от народоволците) и едва две години, след като е и заел престола, той самият извършва държавен преврат на 27 април и суспендира Търновската конституция.

 

Режимът на пълномощията е на практика военновременно управление на България, в което ключовите министерства - премиер-министър, военен министър, министър на вътрешните работи, на търговията, земеделието, и финансите - са заети от руски генерали и офицери като Ернрот, Соболев, Ремлинген и Каулбарс.

 

Ето какво пише Симеон Радев за премиера на България: "Соболев имаше върху конституционните въпроси понятията на един руски генерал, който е служил в Туркестан, т.е. на първо време не разбираше от тях нищо. "

 

За отношенията му с княза Радев казва: "Очевидно, князът полагаше големи старания, за да привърже към себе си Соболева. Както и други пъти обаче, и сега той превиши мярката. Непобедимото му желание да се нрави, тази инстинктивна ласкавост, която той дължеше на своето полуполско произхождение (майка му бе полякиня), го увличаха в излишности, неблагоразумни за всеки случай и особено опасни по отношение на русите, раса, очарователна у дома си, но безкрайно арогантна в Изток. Вместо да оцени любезността на княза като проявление на благосклонността на владетеля, Соболев я претълкува като една дан, дължима на неговото особено положение в България. Той се помисли сериозно един вид вицекрал на България и почна да гледа на княз Александра като на фикция, поставена между Европа и руското господство в България."

 

Този режим не издържа и две години, включително заради конфликт на българите с лобиращите за частни интереси руски генерали за железница през цялата страна. Това е може би най-големият инфраструктурен проекти от това време, непосилен за българския бюджет и събрал в себе си задължение по Берлинския договор и интересите на Великите сили.

 

След като руските генерали са де факто прогонени от България княз Александър започва да се възприема в Санкт Петербург като проводник на австро-унгарски интереси и пречка за руските имперски планове за Балканите и Проливите, предвиждащи да не се ревизира Берлинският договор, разделил населената с българи територия на три.

 

Когато е извършено Съединението против руската воля, Михаил Катков, изразител на позиция, близка до официалната, го нарича "филипополски разбойнически захват".

 

В редактирания от него в."Московские Ведомости" той пише, че най-добрите хора в България са преди всичко "тези, които са верни на дълга пред родината и пред Русия, пред нейния цар. Тези хора не могат да не виждат в княза изменник на Русия, който води българите на прокълнато дело".

 

"Българската националност не представлява свой особен свят; тя може да има бъдеще само като част от по-голямо цяло, само като планета в система, където Русия е притегателен център и е източник на светлина и топлина. Българското народно чувство не може да не бъде едновременно и руско." "Българите изцяло са задължени на Русия и затова са длъжни да се вслушват в указанията ù", пише още Катков.

 

Та да припомним какво каза Сергей Станишев 128 години по-късно: "Паметта е важна за един народ, който не помни своята история, отношенията с другите народи, който не тачи това, което е постигнато, няма бъдеще. Българо-руските отношения не са само отношения, свързани с благодарност за миналото".

 

Лидерът на една българска партия, въпреки пристрастията си, можеше да избере по-подходящ ден за агитация.

Източник: Дневник
 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2017 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев