Оруел: Не се знае дали няма хората да спрат да искат свобода

Джордж Оруел - снимка интернет
24.08.2013 / 14:19

Ерик Артър Блеър, известен с псевдонима Джордж Оруел/1903 – 1950/, е роден в Мотихари. Мразел да ходи на училище. По-късно завършва „Итън” в Англия. През 1922 година заминава за Бирма, където живее баба му и става полицай. Тогава започва да публикува първите си произведения. Връща се в Англия, за да направи кариера на професионален писател. През 1928 година заминава за Париж. Във Франция пише политически статии за вестник „Монд”. По-късно отново се връща във Великобритания и работи като учител. Участва в гражданската война във Испания и се бие срещу войските на генерал Франко.

Първата и Втората световна война са в основата на Фермата на животните. „1984” е публикувана през 1949 година и е плод на наблюденията върху тоталитарните режими и е една от най-великите антиутопии в литературата.

 

Сайтът personal.nspalmer публикува интервюто, като признава, че отговорите са дадени пред големия познавача на Оруел – Дейвид Уайкс, един от най-добрите специалисти по английска литература, преподавател в „Дармут колидж“.

 

Защо не започнем с вашия живот и как написахте „1984”?

 

Това е дълга история. Книгата излезе през 1949 г. и е последната, която съм написал.

Представлява литературно обобщение на всичко, което съм открил за политиката и начина на развитие на света до този момент. Ходих на училище в Итън и бях предопределен за кариера в „горната средна класа”.

Винаги обаче съм имал силно чувство за вина за социалната си позиция и съм искал да се „декласифицирам”, за да се „отърва” от мястото си в английското общество.

Моите политически възгледи са, тези, които формирах, докато воувах на страната на републиканците по време на Испанската гражданска война през 30-те години на ХХ век. Преди това съм бил сервитьор, мияч на чинии в Париж, живях като клошар имзевстно време, участвах в експедиции.

Споделях живота си с имигранти, с общи работници. Дори направих така, че да бъда арестуван, само за да видя какво е да си в затвора.

 

Имаше ли политическа база в тези Ваши действия?

 

Не, нямаше, аз станах социалист едва след като видях това, което се случва с ниските слоеве на обществото в Англия. Беше неизбежно. Затова и на един много ранен етап от моята политическа кариера отидох в Северна Англия по време на депресията, за да напиша книга за живота на безработните в Уигън.

Книгата е част от пътя, който ме превърна в социалист, но никога не съм бил човек, който подпомага делото на социализма, докато не отидох в Испания. Отидох там като журналист, но след няколко дни се записах в Републиканската армия. Бих се в продължение на близо една година, но бях ранен от куршум в гърлото. Опитът ми там, в Барселона, зад фронтовата линия, ми оказа огромно влияние.

Аз открих, че комунистите, които ръководеха тогава съпротивата, всъщност са водели нещо като вътрешна война срещу левите критици в републиканското движение.

И тъй като аз участвах в една бойна група, определена като „троцкисти” се оказах преследван от комунистите, а дейността ми – определена като „подривна”

Издирваше ме и полицията, просто защото се бях оказал с грешен партиен билет.

Това преживяване ми отвори очите. Трябва да отбележа, че по това време комунистическите движения бяха подложени на сталински чистки и репресии, показни процеси, и враг беше не толкова капитализма, колкото всяко движение, което не възприемаше сталинската линия.

 

Как това се отрази на кариерата ви като писател?

 

След това исках да направя две неща:

първо, да убия „руския мит”.

Митът, че СССР е работещ модел на социалистическото управление. Това не беше нищо друго освен лъжа. Написах история базирана на руската революция: „Фермата на животните”. Там животните въстават срещу фермера-руския имперски режим. Те правят революцията, но тя се извращава, като създава нова, управляваща тиранична класа -тази на свинете. А животните се оказват в същото положение, в което са били преди.

Също исках да напиша книга за тоталитарното бъдеще на реалния свят. В „1984” се опитах да покажа как тоталитаризмът може да превземе дори държава като Англия, с дълги демократични традиции.

Много хора я приемат като моя окончателна позиция, но всъщност книгата е много по-песимистична, отколкото съм аз.

Един от въпросите, които никога не ми беше зададен, е как ме кара да се чувствам цялото това внимание след публикуването на книгата – харесва ли ми, разочарован ли съм?

 

Това е добър въпрос. Как?

 

Мълчанието за идването на 1984 г. може да означава много неща. Едно от тях е, че съм написал книга, която напълно е била забравена.

Натъжава ме и това, че щом книгата се чете толкова това означава, че е актуална.

Тоталитаризмът е жив и не мисля, че някой съветски издател ще публикува юбилейното издание на „1984”. Тъжно е, че тоталитаризмът не е само нещо любопитно от миналото. Страхувам се, че той винаги ще бъде наоколо. И в този смисъл също съжалявам, че цялото това внимание към книгата ми е само защото календарът е обърнат на нова страница.

Трябва да призная още нещо за цялата тази публичност-тя не ме дразни особено. Вложих много усилия в „1984” и то в момент, в който силите ми като че ли вървят към своя край.

Завършването на книгата почти ме уби и затова съм доволен, че тя имаше такова влияние.

Проблемът е, че ако съдя от цялата врява тази година, че „1984” е всичко, което някога съм могъл да кажа, а това просто не е така.

Това е особено дразнещо за някой като мен, който вярва страстно в демократичния социализъм, който иска да види колективизъм комбиниран със свобода, а пък ме описват като привърженик на западния капитализъм.

Аз мразя, презирам съветската система, не защото е революционна, но тъй като тя твърди, че е революционна пък всъщност не е. В действителност тя е по-тиранична от всеки режим когато и да било.

Още преди няколко месеца, един човек писа, че ако аз бях "жив днес," щях да съм нео-консервативен, което много ми прилича на "нео-песимист." Всичко това са много големи и патентовани глупости.

 

Смятате ли "1984" за пророчески роман?

 

Този въпрос се появи още, когато книгата беше публикувана за първи път, и аз ще ви дам същия отговор както тогава: не е задължително да се случи описаното в „1984”.

Книгата е сатира, което означава, че това е преувеличение, но е едно описание на това, което би могло да се случи с едно общество.

Нещо подобно би могло да се появи. Не случайно поставям събитията в Англия. Англоговорящите не са над останалите, не са защитени от събития от този вид: тоталитаризмът, ако не воюваш против него, може да триумфира навсякъде.

Това е предупреждение, а не пророчество.

Що се отнася до това как "пророчествата ми" се оказаха реалност, предполагам, че това е нещо, за което всеки от нас има собствен пример. От 1950 г., когато спрях да пиша, разпространението на тоталитаризма краища на земното кълбо се засили.

Тоталитаризмът е основния модел на обществото в много страни, но нашата част от света до момента не се е поддала.

Фактът, че „1984” продължава да предизвиква такъв интерес е окуражаващ знак.

Друг аспект е много хора се чувстват застрашени от това, че технологичното развитие увеличава възможността на правителството да доминира над индивида.

Но като цяло, мисля, че светът на 1984 е малко по-близо до ситуацията в книгата, отколкото беше през 1950 г., но много по-малко, отколкото можеше да бъде.

Въпреки това, потенциалът за тоталитарния свят е достатъчно голям, за да се притесняват хората от това

 

В книгата вие представяте великите сили на света като съконспиратори, в един заговор да държат „шеметните мозъци заети с чуждестранни кавги”, описвате как войната, някъде далеч, откъсва хората от личните им проблеми, но се използва и като извинение за насилието и постоянното шпиониране на гражданите. Виждате ли нещо подобно между САЩ и СССР днес?

 

Няма конспирация, но хората, в един момент, може и да решат, че има. Всички ние допринасяме за военното положение, което е в огромни мащаби, но пък няма алтернатива.

Трябва да се отбележи, че макар да критикуваме положението на Запад, то пак е в пъти по-добре от това на Изток.

Все пак, трябва отбранителни институции да бъдат постоянно под наблюдение, за да не започнат да потъпкват свободите, които трябва да защитават.

Самият президент Айзенхауер предупреди за опасностите от разрастването на военно-промишления комплекс.

Използването на световните ресурси за въоръжения е чудесна тоталитарния техника за подчиняване на хората.

 

В романа Уинстън Смит е накрая победен и разрушен от Партията. Има ли надежда за Уинстън Смит в реалния живот?

 

Има лъч на надежда. От историческа гледна точка, всички диктатури са били обречени, защото човешката природа е искала свобода. Сега обаче тя не е толкова постоянна. Не се знае дали няма хората да спрат да искат свобода.

Засега това не е реална заплаха, но модерните изследвания показват, че е възможно.

 

Открити са компютрите. Те положително или отрицателно ще повлияят на перспективата за свободата?

 

Компютърната технология е това: технология. Тя е морално неутрална точно както технологията за палене на огън или отпечатване на книги.

Плашещото е, че компютрите са по-силни и се представят по-добре от хората. Заради някои техни способности, виждаме, че те могат да бъдат много полезни в потискането на свободата.

В ръцете на тираните, те ще бъдат използвани с тиранични цели.

Но ако има воля за свобода, компютрите могат да помогнат. Така работят нещата в САЩ. Макар да има единични злоупотреби, в ръцете на много хора те са щастие.

Тоталитаризмът работи и на базата на липсата на информация. А компютрите осигуряват достъп до нея.

 

Смятате ли, че тоталитаризмът е де факто фетиш за подреденост?

 

Да, абсолютно. О’Брайън, агентът, който измъчва Уинстън Смит, иска да го преоформи.

Властите могат просто да го убият. Но те не понасят някой да мисли различно. Затова влагат всички усилия, за да накарат Смит да обича искрено Големия брат. Това иска правителството.

След това могат да го зарежат, защото е такъв, какъвто искат от него да бъде. Този фетиш се забелязва, в известна степен, във военния, полицейски ум. Има глагол, който се използва в Америка – да се полицейства. Значи мястото да изглежда ужасно подредено.

Фактът, че полиция и подреденост се събират в един език е адски разкриващо.

В „1984” нищо не работи, освен полицията.

Източник: Гласове
 
 
comments powered by Disqus
 

Copyright © 2008-2017 Аве Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев